Дискове използва всеки, но малко хора знаят как те са били създадени.
История на компакт – дисковете или CD, тъй като те се наричат от много години по целия свят, е историята на проучвания, грешки и инциденти. Първия компакт-диск за цифрово съхранение на звук се появи през 1979 г., и бележи революция в света на музиката. Немската компания Philips и японската Sony решиха да обединят усилията си за разработване на нов формат за съхранение на данни. Във Philips разработиха общ производствен процес, въз основа на своята по-ранна технология на лазерни дискове.
През 1970 г. инженерите на компанията започнали работа по ALP (аудио Long Play) – система за аудионосители, която може да замени остаряващите винилови плочи. Диаметърът на ALP е около 30 cm. След това дискът е с намален диаметър, и времето на записа е било ограничено само до един час.
Представяне на първия CD-плеър се проведе през 1979 г.. Една седмица по-късно делегация от Philips заминава за Япония, за да се намери партньор за разработването на нова технология за запис. Президентът на Sony Акио Морита се свързал с шефа на аудио отдела на Philips Йопу ван Тилбург, когато той е на път да напусне Япония. Партньорството на Philips и Sony е за всички „културен шок“. Повече от един месец инженерите на двете компании са имали партньорски дискусии за това, какъв трябва да бъде новият аудио CD. Разгорещен дебат избухва не само по технологични въпроси.
Техническият директор на Philips Лу Отенс твърдял, че идеалният диск е с диаметър 11,5 см, който може да съхранява около един час музика. Заместник-президент на Sony , възпитаник на Берлинската консерватория, който имал слабост към Бетовен, настоял компактдискът да свири повече от час. Тоест, за да се запише цялата Девета симфония на Бетовен, то капацитета на диска трябва да се промени от един час до 74 минути. Сред вариантите с името на новия аудио носител били Minirack, Mini Disc, Compact Rack. Но в крайна сметка спечели Compact Disc – една фраза, избрана заради от успеха на аудиокасетите (Compact касета).
И така, 17 Август 1982 в германския град Лангенхаген заводът Philips произвежда първия си CD. Той записва албума на групата ABBA. Първоначално неопитните купувачи често повреждали CD-тата, тъй като защитния лак, който е бил използван за покриване на диска е с лошо качество. Впоследствие, качеството на произвежданите компактдискове става все по-добро и по-добро.
Има и друга версия за появата на CD-та.
От тази версия следва, че диска не е изобретен от Philips и Sony, а от Американския физик Джеймс Ръсел, който е работил в компания за оптични записи. Още през 1971 г. той демонстрира своето изобретение за съхраняване на данни. Той го е направил за „лични“ цели, с което искал да се предотврати надраскването на грамофонните плочи от иглите на грамофоните. Осем години по-късно, подобно устройство било „независимо“ изобретено от Philips и Sony.
Първоначално дискове са били използвани изключително като носители на звук с високо качество, които заменили на остарелите грамофонни плочи и касети. Скоро, обаче, лазерните дискове бяха използвани и за персонални компютри. Компютърните лазерни дискове бяха наречени CD-ROM (Compact Disk – Read Only Memory, което се превежда като CD – памет само за четене). В края на деветдесетте години на устройството за работа със CD-ROM-а се е превърна в стандартен компонент на всеки персонален компютър, както и по-голямата част от програмите са започнали да се разпространява на CD-ROM. CD-тата съществуват вече повече от 30 години!
Източник: pepatabakova.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
