Президентът Румен Радев и спортният министър Димитър Илиев се изпъчиха гордо до хитовата ни шахматистка Нургюл Салимова.
20-годишната девойка от търговищкото село Крепча, за която допреди броени дни не бе чувал почти никой, стана втора на турнира на Световната купа в Баку и грабна сърцата на всички българи. При това напълно зарязана от наредбите на българската държава, която я остави без пукната стотинка да се състезава в Азербайджан.
Нургюл нямаше пари дори за самолет от Истанбул до София и се наложи да се прибере с автобус в България след 8-часово лашкане по пътищата. На границата е била посрещната от семейството и близките си, сред които и евродепутатът Илхан Кючук. В столицата Румен Радев и Димитър Илиев я наградиха с по един плакет.
Илиев, който е бивш състезател по автомобилизъм, сега се чуди как да измисли някакви пари за нея и треньора й Живко Жеков. Най-вероятно ще се търси начин сумата да бъде отпусната през спортния тотализатор. Защото „Наредба №5 от 29.10.2019 г. за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица“, писана от някой тъп чиновник, е категорична – на Нургюл и такива като нея пари не се полагат!
Пошло е да се пъчиш след успех на спортист, когото си захвърлил в ъгъла преди състезанието и не е получил никаква помощ от теб – не само материална, а дори и морална. Срамно е, че от години наред държавата финансира както трябва само олимпийските спортове, а другите – кучета ги яли. Сред привилегированите най-вече става въпрос за напомпани щангисти, потни борци и боркини, боксьори, мускулести гребци, волейболисти и др.
Дават им пари за подготовка, най-често на фона на посредствени резултати. Пълнят им банковите сметки, ако спечелят медал на олимпиади. Нищо че в категорията в женските щанги например са били 7-8 състезателки. Важното е държавните ръководители да се изпъчат до тях, както стана сега с Нургюл.
Шахматът не е сред богоизбраните, за него и другите неолимпийски спортове пари почти няма. По тази причина Българската роза (Нургюл в превод означава Сияйна роза) се оказа зарязана сама да си търси средства за участието в Баку. Всеобщото безхаберие на държавниците и медиите опря дотам, че до четвъртфинала на Световната купа никой не обръщаше внимание на момичето. И чак след това се сетиха, че има и такъв спорт, когато народът взе да следи събитията в Баку.
Абсурдът във въпросната наредба опира дотам, че Нургюл може да стане световна шампионка по шахмат, но ще вземе за това съвсем символична сума. Ако вдигне титлата, на Българската роза й се полагат 9000 лева държавни пари. Така е по наредба – за първо място 9 бона, за второ – 7, за трето – 5.
Ако беше щангистка, щеше да намаже 50 бона за световна титла. А за олимпийско злато – 250 хилядарки.
Но сега за второто място на Световната купа не й се полага нищо, тъй като подобен турнир не присъства в списъка с паричните награди. Добре все пак, че организаторите на турнира са предвидили 35 000 долара премия като награден фонд, за да не се прибере Нургюл у нас с празно портмоне.
Въпреки сиромашията в шаха ни, тя е категорична, че ще продължи да се състезава за България, а не за Турция или Азербайджан, откъдето са й предложили добре подплатени с долари договори.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
