Обикновено политиците се стараят да не афишират своите предпочитания, когато става дума за алкохол. Все пак последният може да развали тяхната репутация.
Нищо човешко обаче не е чуждо на управляващите. Поради това днес ще обърнем внимание на напитките и коктейлите, които са били любими на премиери, кралици и президенти.
Уинстън Чърчил
Алкохолните предпочитания на Чърчил не се изчерпвали само с една напитка. Известно е, че той обичал уискито. Пиел шотландска марка, която в наши дни се определя като най-популярната в света.
С това уиски Уинстън Чърчил си приготвят коктейл, наречен Papa’s Cocktail. Рецептата е чисто негова. Вдъхновена от пребиваването му в Индия и някои страни в Африка.
Премиерът обичал също така брендито. Колкото до шампанското, Чърчил предпочитал напитка от една от известните френски компании, произвеждащи вина.
Йосиф Сталин
Съветският вожд предпочитал грузинските вина. В частност става дума за полусладките. През зимата обичал да надига чаши с червено вино. Знае се още, че имал влечение към сухите домашни вина, леко разредени с хладка вода.
Франклин Рузвелт
32-ият президент на САЩ обичал коктейли, отдавайки предпочитание на различни видове мартини.
Джон Ф. Кеннеди
Обичал коктейлите. 35-ият президент на САЩ обожавал дайкиритата. Друга любима напитка била „Кървавата Мери“.
Джими Картър
Картър практически не употребявал алкохол. По време на срещите си със съветските политически дейци той се стараел да отпива по някоя глътка от чаша с бяло вино. Така избягвал „срещата“ с руската водка.
Кралица Елизабет II
Алкохолните предпочитания на кралицата са свързани с джин и френски аперитив на базата на силно вино.
Барак Обама
Бившият президент на САЩ обича да пие бира.
Владимир Путин
Не се знае много за предпочитанията му. Той почти не пие. От време на време си позволява чаша бира, пише „Профит“.
Източник: retro.bg
А как е в Европейският Съюз и Русия Вие кажете !
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
