Папа Римски – в международно право – суверено лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта:
1. Глава и суверен на Светия Престол
2. Като наследник на Свети Петър (първият епископ на Рим) – глава на Католическата
църква и нейн върховен йерарх,
3. Суверен на Ватикана.
Пълният суверенитет на папата като глава на Светия Престол се запазва независимо от наличието на териториални владения.
Суверенитетът на Ватикана (на територията, на която се разполага Светия престол), потвърден от Латеранските съглашения през 1929 г., произтича от суверенитета на Светия престол.
Първите епископи на Рим са избирани от народа и духовенството, след което са били утвърждавани от епископите на съседните епархии.
След това избраният кандидат бил посвещаван в епископски сан. През V век обаче започнало ограничаване влиянието на светските лица върху избора на римския епископ и постепенно той станал изключително право на духовенството.
Конклав
В резултат на григорианската реформа (11-13 в.) бил направен опит да се изключи влиянието на светските фактори върху избора на папа като той бъде предаден на елита на римското духовенство или кардиналската колегия. В този дух били постановленията на папа Николай II от 1059 г. и папа Александър III от 1179 г., по силата на които кардиналите получили правото да избират папата. Така се оформила и изборната колегия – конклавът.
От 13 в. процедурата по избор на папа започнала да придобива много от особеностите, които се спазват и до момента. Така например, за да се ускори изборът на първосвещеник (който понякога се проточвал месеци) и да се ограничи възможността за външна намеса кардиналите били заключвани в залата, където заседавали (оттук произлиза и самата дума „конклав” – cum clavi, т. е. «под ключ»), с течение на времето храната им също била ограничавана. Залата почти винаги е Сикстинската капела. През следващите векове регламентът на конклава бил многократно променян и допълван, но независимо от това влиянието на външни политически фактори никога не е било премахнато напълно.
В момента гласуването за папа се извършва тайно с бюлетини, които се изгарят след всеки тур в специална камина.
Цветът на дима от тези бюлетени известява на римляните резултатите от гласуването – ако е черен, значи кардиналите не са постигнали съгласие по кандидатурите, а ако е бял означава, че новият папа е избран.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
