Африканските плетки са неизчерпаем източник на идеи за много творци от целия свят. Може би ще се изненадате да научите, че доста от техниките за плетене на мъниста произлизат именно от там. Едни от най-разпознаваемите и известни са цветните творения на полуномадското племе Масаи. С настоящата статия ще предприемем екзотично пътуване към Кения, за да разберете малко повече за любопитната традиция и символите на цветовете й. Със сигурност ще ви засърбят ръцете и вие да интерпретирате по свой начин яркото и древно изкуство на местното население.
В много райони на Африка, красивите и вълнуващи плетки са важен начин за социализиране и развиване на естетическите традиции. В пъстри мотиви, те вплитат своите вярвания, история и култура.
Произход и история
Масайското изкуство е присъщо на жените от племето. Изработваните модели били мерило за тяхната сръчност и съпружески умения. Използвали различни видове техники за плетене с мъниста, бродерия и дълги нанизи. Бродирането на мънистата е изпълнявано върху специално обработена основа от кожа, най-често кравешка, а съчетанията приличат на цветна, но хармонична градина. Най-използваните мотиви са геометрични. Докато мъжете ловували и се грижели за прехраната, жени от различни поколения се събирали, за да обменят опит и модели. Изработките имат церемониално предназначение. Богатото им декориране граничи с разточителство. Жените предпочитали да носят широки и кръгли яки, представляващи пъстри концентрични нанизи с мъниста върху специално изградени конструкции. Докато благосъстоянието на мъжете се познавало по обема на стадото му, при жените то се отразява в блясъка и количеството на мънистата в нейното облекло и аксесоари. Днес тези традиции са вплетени в множество сувенири.
Техниката
Необходимите материали и инструменти не са се променили в течение на годините – изключително тънка игла и здрава прозрачна силиконова нишка. Важно е основата да е добре обтегната, а формата предварително съобразена с дизайна. Днес техниката се използва широко в изработката на бродирани с мъниста колани. С остър нож се изрязва нужният размер, с шило се пробиват отвори. Бродирането им започва от единия край и не е планирано предварително. Авторът избира посоката, вдъхновявайки се от конкретния момент.
В Бродирането с мъниста се използват основните бодове – „тропоска“ и „бод зад игла“, като междувременно се добавят и мъниста. Най-здрави плетки се получават с бод зад игла. За да зашиете линия от мъниста, направете възел накрая на конеца и прекарайте иглата от опаковата страна на работната основа към лицето й. Нанижете три мъниста, разположете ги по линията, по която върви модела и прекарайте иглата през основата, плътно след третото мънисто. Върнете иглата назад и я изкарайте през основата между второто и третото мънисто и отново през третото мънисто. Нанижете още три мъниста и повторете същия бод. За по-стегната плетка добавяйте по две мъниста наведнъж, ако искате по-бърз резултат, добавяйте по три (в нашия случай работим с две мъниста). Важно е отделните редове да са плътно един до друг, така че да не се вижда основата (освен ако тя не е част от дизайна ви). На гърба на бижуто можете да видите ритмичната шарка на конеца, за да е по-стабилен модела е добре да се покрие с друго парче кожа или филц.
Значение на цветовете
В миналото, преди масовото разпространяване на европейските мъниста, местното население е използвало ресурсите от околната среда. Бели мъниста са изработвани от миди, слонова кост или глина, червените – от мед, месинг, семена, дърво, кост и кратунки. Черните и сини мъниста са изработвани от въглен, желязо, семена и глина.
Чешките стъклени мъниста, познати като „Търговски мъниста”, са внесени на територията на Африка в края на 18 и началото на 19 век от изследователи и пътешественици. Те се използвали като валута за размяна с различни стоки и роби. Изработени на машина, те се отличават с еднакъв размер, централизиран отвор и разнообразие от цветове. Лесно вдъхновявали за различни плетки и бродерии.
Използвайки конкретни цветове, масаите вплитали значими за тях символи и вярвания.
Червеното характеризира единството на племето. Често е използвано от воините и символизира тяхната свирепост, издържливост и смелост. По-късно, при колонизирането от европейците, изразява желанието и борбата им за независимост. Червеното е цветът на кръвта на най-важното за тях животно – кравата, символ на благосъстоянието им.
Синьото е цветът на небето и водата. Представя животът, даден като дар на човека, както небето изпраща жизненоважната вода на него самия и на стадото му.
Зеленото е цветът на тревата, растителността и храната, символ на израстването и здравето. Вплитайки го в моделите си, те вярват, че човек ще израстне висок, колкото дърветата.
Оранжевото означава гостоприемство, радушност и топло отношение. Символът му идва от цвета на кратуната, използвана при тях като чаша, с която черпят посетителите си с мляко.
Жълтото също обозначава човечността, защото това е цветът на кожените завивки, с които повивали леглата на гостите си.
Бялото е цветът на чистотата и млякото, давано от свещеното за тях животно – кравата, символизира доброто здраве и мира.
Черно и кафяво се сравняват с цвета на кожата и изпитанията, които преодоляват хората в ежедневието си.
Източник: blog.marabu.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
