За Честита нова година България няма да влезе в Шенген, но за сметка на това се съгласи да получи мигрантска криза.
Националното унижение е умопомрачително.
Да се съгласиш да влезеш в Шенген освен по суша, значи да не се съгласиш въобще. За България единствено влизането по суша има значение. Икономически плюсове от присъединяването теоретично ще има само при сухопътния Шенген.
Да представяш отпадането на контрола на личните документи по летищата като успех е подигравка с интелекта. Макар че вече не съм сигурен дали самият интелект на управляващите не е същинската подигравка с нас. Това са 3-4 минути на летище! Какво невероятно постижение! А най-смешното е, че огромните опашки на границата с Гърция остават. Та дори от гледна точка на туризъм сме сключили сделка за дъвка с косъм.
И в замяна на дъвката с косъм, с която сега ни заливат еуфорично медиите, правителството пое ангажимент да прибира обратно мигранти, които са минали през България. Това, което кабинетът на Денков публикува като становище гласи, че сме поели ангажимент да спазваме Дъблинския регламент и да приемаме обратно мигранти, за които сме “отговорни” според него.
Това значи две неща. Първо, всякакви мигранти които минават незаконно границата да седят в България кой знае колко време докато не им се определи бежанския статут. Второ, България поема ангажимент да приема обратно всички мигранти минали през нея към друга страна-членка на ЕС с бежански статут регистриран у нас.
Допълнителното натоварване за България, дори в чисто икономически аспект, от спазване на това условие за мигрантите е много високо и несравнимо с на практика нулевия плюс от падането на паспортния контрол на летищата. Впрочем, въпросните 6000 мигранти, за които става въпрос в Австрийските медии са бройка само за последната една година.
Пълен потрес е това, което се случва. За да се спестят 5 минути летищен контрол, правителството се е съгласило на мигрантска криза. На кого въобще му пука за контрола на личните документи на летищата? Кирил Петков като бърза да иде на сърф?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
