18 април 1955 г. е последният ден в живота на Алберт Айнщайн. Сърцето на гения на теоретичната физика спира да бие, след като някъде към 1 часа през нощта се спуква аортата му. Според завещанието на Айнщайн тялото му е кремирано в Трентън, щата Ню Джърси, а прахта му е била погребана при съблюдаването на пълна тайна. Чак сега обаче става ясно, че заедно с прахта на физика е била предадена на земята и пепелта на част от ръкописите му. Според някои изследователи Айнщайн е изгорил лично преди смъртта си тези трудове, тъй като е смятал, че на този етап заложените в тях познания биха могли до донесат повече вреда, отколкото полза на човечеството.
Твърде вероятно е между тези изгорени ръкописи да са били и разработките му в областта на Единната теория на полето. Нейната основна идея е да се опише само с едно уравнение взаимодействието на трите фундаментални сили: ¬ електромагнитни, гравитационни и ядрени. Като убеден пацифист авторът на Теорията на относителността решава да скрие последните си трудове, след като участва в един военен проект, който остава в историята като „Експериментът Филаделфия“ или „Проект Рейнбоу“ („Слънчева дъга“).
Автор на теоретичната разработка е самият Айнщайн, а техническото изпълнение на проекта е поверено на един друг гениален откривател, ¬ роденият в Хърватска учен Никола Тесла. През 1943 г. се стига до финализирането на проекта и до неговото практическо експериментиране. По това време Втората световна война е в разгара си. Като съюзник на Англия и Русия САЩ доставя с морски конвои в Европа хиляди тонове храни, дрехи, медикаменти и оръжие. Само че в Атлантическия океан много от съюзническите кораби са потопени от подводниците на „Вълчата глутница” на адмирал Дьониц. Именно поради тази причина пацифистът Айнщайн се съгласява да участва в проекта, чиято цел е била да направи невидими за хитлеристките радари съюзнически кораби.
За тази цел е бил изработен т.н. „генератор на невидимостта“. Под ръководството на Тесла той е бил монтиран на лекия разрушител от военноморския флот на САЩ „Елдридж DE-173“. Тесла държал в експеримента да не участва корабен екипаж и когато това му било отказано, напуснал експеримента. На негово място се включил друг гениален учен – Фон Нюман.
Според участвали в проекта очевидци експерименталното електронно оборудване се е състояло от два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини. Те са били монтирани под палубата на кораба. Към тези основни елементи били навързани и още цял куп други електронни устройства.
За първи път „генераторът на невидимостта“ бил тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 г. Освен от кея експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб „Андрю Фюръсет“. Именно на него по това време служел матросът Карлос Мигел Аленде. През 50-е години на миналия век той е очевидецът, който първи дръзва да разкаже пред медиите за експеримента под псевдонима A.K.A.
Точно в 9 часа екипажът на „Елдридж“ включва захранването на бобините. Малко след това наблюдателите от брега и съседните кораби забелязват, че плавателният съд е обхванат от някаква зеленикава мъгла. В следващия момент мъглата изчезва заедно с целия кораб. Посветените в тайните на експеримента висши офицери остават изумени, тъй като те очаквали, че „Елдридж“ ще изчезне само от екраните на следящите го радари. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. Качилите се на борда офицери и учени установяват, че част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Пазеният в строга тайна проект не дава възможност да се разбере какво точно става през следващите три месеца, но е известно, че участващите в експеримента учени и експерти доработват нещо по инсталацията на „Елдридж“.
Следващият тест се провежда на същото място и година на 28 октомври в 17,15 часа. Този път корабът изчезва, но не съвсем, тъй като през първите няколко секунди очевидците виждат неговото слабо призрачно очертание върху водата. После „Елдридж“ е обхванат от някакво заслепяващо синкаво сияние, след което разрушителят изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряците във военната марина. В един момент „Елдридж“ изчезва от залива в Норфолк по същия мистериозен начин, по който се е и появил, за да се завърне отново на рейда във Филаделфия.
Качилите се на борда му учени и медици установяват, че почти всички членове на екипажа са сериозно болни. Някои не са на себе си, а други направо са откачили. Петима от моряците пък са буквално изпържени върху палубата. В последствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и са малко или повече чалнати. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края „Експеримента Филаделфия“ с моряците и офицерите от „Елдридж“ ставали странни неща. Някои от тях „замръзвали“ за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги.
В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Независимо от наложеното пълно информационно табу слуховете за случилото се с екипажа не заглъхват и до ден днешен. Темата станала още по-гореща, след като разследващите журналисти се добрали до документи, които потвърждавали, че през 1943 и 1944 г. Айнщайн е бил на служба в морското министерство във Вашингтон. Така или иначе всички данни за експеримента били засекретени. По заповед „отгоре“ бил прибран в сейфа и бордовият дневник на придружаващия кораб „Андрю Фюръсет“.
Сега става ясно, че ръкописите на Айнщайн по „Проекта Филаделфия“ биха могли да хвърлят нова светлина не само за случилото се с „Елдридж“, но и за природата на някои феномени като паралелни светове, СТЕЛТ-технологии, телепортация и машина на времето. По всяка вероятност идеята на Айнщайн е била да изкриви с помощта на мощно електромагнитно поле пространството около разрушителя по такъв начин, че той да се превърне в невидима за окото капсула. През последните години учените стигнаха до извода, че изкривеното и затворено в гравитационен колапс пространство образува т.н. Сфера на Шварцшилд. В една такава сфера може бъде затворена цялата Вселена, твърдят учените.
След „Експеримента Филаделфия“ Айнщайн се убеждава на практика, че е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове. И тъй като е бил наясно, че човечеството още не е готово да използва разумно това познание, той вероятно е предпочел да отнесе прозренията си в гроба, вместо да ги довери на своите все още неузрели за тях съвременници.
Източник: bghelpforum.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
