Доц. Григор Сарийски: Влизането на Хърватия в еврозоната доведе до незабавен шок и до регулирани цени

След повече от тридесет години преход, в България няма нито свободен пазар нито държавна регулация

Инфлацията в България намалява, но все още остава значително по-висока от средното ниво в страните от еврозоната. А ниската инфлация е един от критериите за влизане в еврозоната. С въпроси ще изпълним ли критерия за ниска инфлация, ще бъде ли направен компромис, за да ни приемат, какви ще бъдат последиците от това и какво се случи в Хърватия след влизането й в еврозоната се обърнахме към Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН.

– Г-н Сарийски, прогнозите за 2024 г. са за понижение на инфлацията. Смятате ли, че ще изпълним критерия за инфлацията за влизане в еврозоната?
– Смята се, че една държава изпълнява критерия за ценова стабилност, ако за едногодишен период на наблюдение средният темп на нарастването на цените в нея не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати. За дванадесетте месеца до края на ноември средната стойност на нашия хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 9,4 срещу 3,1 за трите страни с най-ниски стойности на индекса, т. е. към настоящия момент разминаването ни с референтната стойност е около 480 пункта. Подобна разлика ще бъде наваксана доста трудно през краткия период, оставащ до следващото засичане на показателите от Европейската централна банка за целите на конвергентния доклад (вероятно през месец април), от една страна поради действието на базовия ефект от първите месеци на миналата година (когато разликата между нашия индекс и този, на Испания например достигаше 900 пункта), но също и поради задаващата се несигурност на световните пазари, която може да доведе до скок в цените на суровините и съответно – до нова инфлационна вълна. Тук трябва да отчетем и обстоятелството, че противодействието на инфлационните процеси сега ще бъде далеч по-трудно и сложно на фона на вече увеличените лихви и нарастващата необходимост от използване на свободното фискално пространство за преодоляване на забавянето на икономическия растеж.

– При влизането на Хърватия в еврозоната беше направен компромис, тъй като и тя не изпълняваше един от критериите. Смятате ли, че такъв компромис може да бъде направен и за България?
– Еврозоната е построена върху компромиси и в момента съществува само благодарение на тях. Днес трудно можете да намерите страна-членка, покриваща количествените критерии, което поражда доста въпроси за смисъла от тяхното съществуване изобщо. Самият факт че при кандидатстване трябва да покриете определени стандарти, за да влезете в общност, в която те по принцип не се спазват, звучи меко казано странно, но това е отделна и доста дълга тема. По-интересен е начинът, по който ЕЦБ формулира своите компромиси. В конвергентния доклад от пролетта на 2022 г. например, в частта за Хърватия се казва, че “съотношението на дълга е над референтната стойност от 60% от БВП”, но тъй като намалява от 87,3% от БВП през 2020 г. до 79,8% през 2021 г. ЕЦБ вписва в доклада, че “критерият за дълга е изпълнен”. Пробвайте да излезете с подобен аргумент пред КАТ и да настоявате че след като сте намалили от 87 до 80 км/ч. значи спазвате ограничението от 60 км/ч. Европейската централна банка не използва за пръв път подобни формулировки и това създава неприятното усещане, че важните за еврозоната решения не се вземат по безпристрастни и обективни критерии а по някакви политически съображения, което е недопустимо за една независима (поне според Договора за учредяване на ЕС) централна банка. На този фон можем да очакваме всякакви бъдещи компромиси, в това число и с предстоящата оценка на готовността на България, но не смятам че те ще са от полза за която и да е от страните, тъй като могат да доведат до хронифициране на остатъчните дисбаланси в икономиките с недостатъчна степен на готовност. Видяхме това както при някои от старите страни-членки, които си спечелиха прозвището PIIGS (абривиатура от Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания – бел. ред.) и изпаднаха в тежка дългова криза (която нямат шансове да преодолеят), така и в случая с Хърватия, където компромисът доведе до незабавен шок и до въвеждане на държавно-регулирани цени, с което бяха нарушени основни принципи на пазарната икономика. Ако направим сравнение със страните, които се присъединиха на по-ранен етап към еврозоната и отчетем, че в нито една от тях не са прилагани на подобни мерки, възниква въпросът докъде може да продължава градацията и какво ще бъде необходимо за овладяване на шока от влизането при следващите кандидати.

– Някои казват, че повишението на инфлацията в Хърватия след влизането й в еврозоната е минимално. Каква е равносметката една година след като страната прие еврото – каква е инфлацията там?
– Не бих определил като “минимална” инфлация, която към края на ноември превишава средната за еврозоната с 310 пункта, пък и не виждам особена логика в сравняването на цените на един свободен пазар с тези, които са фиксирани в условията на държавна регулация, стартирана почти едновременно с въвеждането на еврото в Хърватия. Независимо от уверенията на повечето експерти цените там започнаха да скачат до степен, предизвикала доста негативни реакции, което на свой ред доведе до свикването на среща между министъра на икономиката Давор Филипович и големите вериги за търговия на дребно преди да е изминала и седмица от новата година. Протокол от тази среща не е публикуван, но след нейното приключване министърът обяви, че „всички опции са сложени на масата, включително замразяване на цените на широк спектър от продукти”. Представители на сектор “търговия на дребно” в рамките на Хърватската асоциация на работодателите на свой ред заявиха, че са „неприятно изненадани и шокирани от тези заплахи“, без да подозират, че това е само началото. През април правителството въведе официални тавани върху цените на основните хранителни стоки (слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо), а от средата на септември броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше увеличен до 30. Интересното е, че при последното разширяване на обхвата имаше стоки, чиято пределна цена беше двукратно по-ниска от текущата, като например ориз (от 4,92 но 2,29 евро), спагети (от 1,95 на 1,09 евро) и пр. Цената на цялата кошница с продукти, обект на новата регулация, беше изкуствено смъкната с 23,5% и чисто хипотетично, ако броят на артикулите беше разширен до 300 или до 3000, Хърватия би могла да отчете и отрицателни стойности на инфлацията, което не е съвсем коректно. Съпоставката на пазарни с административно определени цени е като да измервате с колко е напълнял човек, докато придържате с пръст стрелката на кантарчето.

– Защо инфлацията в България продължава да е доста по-висока от средната за страните от ЕС? Цените на тока и горивата не нарастват, а инфлацията продължава да е висока.
– Причините са много, но ключовите фактори за високата инфлация у нас са три: ограниченото местно производство на краен продукт и високата степен на зависимост от вноса (включително и на стоките от малката потребителска кошница); значителната концентрация в ключови сегменти (в т. ч. в търговията на дребно), създаваща условия за използване на непазарни практики и съответно за извличане на свръхпечалби за сметка на изкуствено завишение на крайните цени; липсата на дискреция при структурирането на фискални стимули. След повече от тридесет години преход от държавно регулирана към пазарна икономика България няма нито свободен пазар нито регулация.

– Какво ще стане с валутните резерви на БНБ след влизането ни в еврозоната? Част от тях ще бъдат ли предоставени на Европейската централна банка? Има ли опасност с част от нашите валутни резерви да бъдат покрити загуби на други централни банки на страни от еврозоната?
– Формално ще бъде предоставена само част от резервите ни, но на практика ЕЦБ ще получи правото да се разпорежда и с остатъка в БНБ, тъй като влизайки в евросистемата нашата централна банка ще има право единствено да провежда политиките на ЕЦБ. Можете да добиете ясна представа за това от внесения проект за нов Закон за БНБ, в който досегашната глава „Парични функции“ се заменя с „Парична политика“, независимо че в съдържателно отношение е точно обратното. След влизането в еврозоната правомощията на нашата централна банка ще се сместят в петнайсетина реда (колкото заема съдържанието на споменатата глава в проекта), а нейните функции, според разписаното в чл. 37, ще се свеждат единствено до „участие“ в паричната политика на евросистемата. Част от тази обща политика е да се изкупуват държавни ценни книжа, емитирани от правителствата на страните-членки от вторичните пазари, с което да се поддържат интересите на инвеститорите. Парите за тези покупки идват именно от резервите на отделните банки (в т. ч. и на БНБ след влизането й в евросистемата), но техните обеми и структура се определят от т. нар. „общата парична политика“, където просперитетът на българската икономика не фигурира сред водещите приоритети. По отношение на рисковете бих казал, че тук не става въпрос за покриване на загубите на чужди централни банки, а по-скоро за поемане на дълговете на правителствата от периферията, които могат да генерират значителни загуби. Кратката история на валутния съюз показва, че той се движи точно в тази посока. В началото беше Европейския механизъм за стабилност, с който през февруари 2012 г. беше създадена схемата за кредитиране на закъсалите държавите от еврозоната за сметка на задължителните вноски от всички страни-членки, а десетина години по-късно беше предприето и първото теглене на солидарен дълг, с който да се финансира т. нар. „инструмент за възстановяване“, което предизвиква отчетливи асоциации с т. нар. „момент на Хамилтън“, когато дълговете на отделните щати се солидаризират. В доклад от 2020 г. институтът „Делор“ нарече това „една от най-амбициозните стъпки в дългия път към обединяването на европейския дълг“ и от тази гледна точка рискът за поемане на чужди дългове е съвсем реален, независимо, че формален ангажимент засега няма.

– Как по-високите лихви на Европейската централна банка се отразяват на дълговете на страните от еврозоната?
– Повишаването на централните лихви се отразява по принцип като действието на спирачките в едно превозно средство. Икономиките не усещат самото возене, но няма начин да не усетят спирането, а то се случва в момента. Пазарите се охлаждат, темпът на растеж се забавя, а длъжниците трябва да заделят все повече пари за обслужване на кредитите си. Правителствата имат привилегията да ползват известен гратис преди да изпаднат в затруднение с нарастването на разходите за лихви, тъй като имат възможност да теглят заеми с фиксирана лихва за доста по-дълъг период, отколкото домакинствата и бизнеса. Все пак дори и те не могат да избягат от увеличението на разходите, като проблемът е особено тежък за страните от периферията, чиито дългове са над средното за еврозоната. Така например в Италия лихвените плащания нарастват от 57,3 млрд. евро през 2020 г. до около 75 милиарда през изтеклата година и според прогнозите на рейтинговите агенции до 2026 г. сумата може да достигне между 90 и 100 милиарда евро заради настъпването на падежи по нисколихвени емисии и заместването им със заеми, изтеглени при текущите пазарни лихви. Аналогична е и ситуацията в Испания и Гърция, чиито бюджети са особено чувствителни към високите лихви поради достигнатата високата норма на задлъжнялост.

– Минималната работна заплата беше увеличена с близо 20% от началото на годината. Смятате ли, че през следващите години трябва да продължи така рязко да нараства?
– Минималната работна заплата беше увеличена заради действието на една законова разпоредба, приета в на 2023 г., по силата на която тя трябва да се определя ежегодно „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“. Това изменение на Кодекса на труда е резултат от транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС (2022/2041), чрез която се слага край на нескончаемите пазарлъци между т. нар. „социални партньори“. Ефектът от новата разпоредба е, че поне формално доходите на онези, които продават труда си срещу минимална заплата, няма да изостава от средния темп (който със сигурност ще се забави значително още през тази година) и това ще им даде известни гаранции за запазването на покупателната способност на месечното им възнаграждение. Това няма да реши проблема с бедността и социалното разслоение у нас, но пък е едно нелошо начало.

Нашият гост

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.