„Проблемите за решаване са много в София – презастрояване, детски градини, канализации, водоснабдяване.
Основният проблем е начинът на управление или по-скоро отказ от управление на столицата и на бюджета“, каза в предаването „Лице в лице“ кандидатът за кмет на София Ваня Григорова, която е издигната от местна коалиция „БСП за България“.
„Защото, когато концесионираш дейности и ги отдаваш на частни компании ти се отказваш да бъдеш стопанин и ставаш търговец или рентиер на София. Това е начинът, по който се отказват да носят отговорност управляващите“, обясни тя.
Според нея едно общинско предприятие може да бъде направено да е печелившо. „Проблемът е в това, че няма воля и всичко беше раздадено“, добави Григорова.
„Източване на общинския бюджет е, когато отдадеш дейности на концесия и на аутсорсинг ти даваш възможност на една компания да формира печалба, която би могла да се ползва за много по-добро обслужване на гражданите. Вместо това управляващите правят всичко възможно, за да може едни частни фирми да имат печалба“, каза тя.
Според нея електронните услуги могат и трябва да помогнат на всеки. „В момента Столична община има три електронни системи. Доволни ли сме от работата на СО? Очевидно е, че за това въобще не трябва да се говори. Това трябваше да е свършено отдавна“, обясни Григорова.
Тя даде пример и с един проблем, за който наскоро е научила. „Имахме среща с представители на таксиметровите шофьори и се оказа, че стоянките, официално обявени са 6 000, а те са значително по-малко. Те са глобявани, когато спрат на места, които не са обозначени като такива.
Аз като гражданин, който се стреми да не използва таксита и трябва да се приоритизира общественият градски транспорт сега винаги съм смятала отстояването от тяхна страна като агресия. Оказа се, че те ако не спрат там ще бъдат глобени. Това е един минимален проблем, който аз не знаех“, каза кандидатът за кмет на София.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
