В днешно време те са голяма рядкост, но преносимите книги за пояса някога са били много полезни и удобни.
Книгите за закачане на пояса естествено е трябвало да бъдат малки и не много тежки. От долните краища на подвързията, по цялата дължина на книгата се е простирала кожена обвивка, която обикновено е била връзвана на възел в края. Удължаването на подвързията е позволявало книгата да бъде носена като чанта или да бъде прикрепяна за пояса. За да прочете нещо от книгата, собственикът не е било необходимо да я откача или развързва, защото е била поставена така, че когато я хване, тя да бъде правилно ориентирана, все едно е издърпана от рафта.
Използвани от 14-ти до 17-ти век, тези книги са съдържали текстове, които собствениците им е трябвало да държат близо до себе си. Например молитвени книги, четени от монаси и монахини или правни книги, разлиствани от пътуващи съдии. Въпреки че са били доста ценни, дори луксозни предмети, предназначението на тези книги е било да бъдат четени често и да бъдат ползвани при нужда от консултация.
„Това са били книги, които е трябвало да бъдат специално защитени заради честата употреба и износване. Повечето от тях вероятно са използвани ежедневно“ – казва Маргит Дж. Смит, автор на The Medieval Girdle Book. „Колко книги имате във вашата колекция, към които посягате всеки ден?“
Книгите за пояса някога са били толкова често срещан аксесоар, че се появяват повече от 800 пъти в картини и други произведения на изкуството от този период. В днешно време обаче има само 26 в цял свят. В книгата си, каталог на това, което тя нарича „реликви от една отдавна отминала епоха“, Смит измерва, фотографира и проучва историята на всяка една от тях.
Представете си, че нямате смартфон или електронен четец и ви трябва бърз достъп до книга, до която прибягвате всеки ден − бихте ли си я вързали за кръста или имате по-добро решение?
Източник: lira.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
