“Г-н министър-председател, снощи гледах Ваше интервю по телевизията.
В него, покрай многото мъдрости, които споделихте с водещата и с българския народ, казахте и следното, цитирам Ви дословно:
“Бъдещето на България зависи от това кой избор ще направим – дали ще следваме примера на нашите будители, или примера на Бай Ганьо и Андрешко.” Край на цитата.
Разбирам Ви прекрасно, г-н министър-председател. Значи, който гласува в неделя за Продължаваме промяната, гласува за народните будители, а който гласува за някой друг, гласува за Бай Ганьо и Андрешко.
Така е, г-н министър-председател. С мъка и с ръка на сърцето си признавам – вие сте будители, а ние сме селяндури. Добре, че сте вие да ни водите. Вие и другите будители от ПП, защото ако не сте вие, вие и другите светли умове от ПП, ние ще си седим в блатото до съдия-изпълнителя.
С тази метафора показвам, че съм чел Андрешко. Все пак не съм толкова тъп. Чел съм и Бай Ганьо и прекрасно разбирам какво искате да кажете с това, което казахте по телевизията. Вие сте нещо като Иречек, а ние седим в купето на влака и искаме да ядем круши. Но Вие, г-н министър-председател, Вие и останалите велики интелектуалци от ПП компенсирате нашата селяния.
Вие и Вашият труд за сапуна, това гениално творение, с което сте станали академик, Вие ни показвате какви щяхме да бъдем, ако не бяхме толкова прости. Знам, че никога няма да достигна Вашето съвършенство, знам, че никога няма да бъда толкова умен и красив като Вас и другите невероятни таланти от ПП и това ме натъжава.
Но пък се радвам, че Вие съществувате. Вие и другите перфектни личности от ПП. Благодаря Ви, че Ви има. Вървя с наведена глава, в посоката, в която вие ни водите. Вие и другите мъдри политици от Продължаваме промяната.
Обичам ви!”
Слави Трифонов – чалгар, мафиот, селяндур и бивш певец.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
