Илиан Илиев е големият герой на България от снощния кървав ад в центъра на София.
Докато някои трошаха и палеха, новият селекционер градеше и твореше в дебюта си начело на представителния ни тим.
55-годишният специалист незаслужено остана в периферията на събитията, край пламъците на протеста, които обаче не успяха да погълнат неговия труд и този на футболистите.
Защото и те, като него, трябва да бъдат аплодирани за спечелената точка срещу Унгария снощи. Равенство 2:2, постигнато в невиждани и нечувани досега условия.
Илиан стана първият селекционер на България, прохождащ на най-отговорния пост в такава обстановка – страшна и смразяваща. Трябва да си не човек, а желязо, за да издържиш на огромното напрежение.
И в крайна сметка не само да оцелееш, но и да спечелиш точка, която отвсякъде погледнато си е равна на победа. И с оглед състоянието на националния отбор, и с оглед на това, което се случваше извън стадиона.
Вижте само как и съдбата е против младия ни тим. Пак допуснат гол в последната минута, пак изравняване, пак изпуснат успех. Всъщност – не. Това си е успех.
А Алекс Петков в никакъв случай не бива да бъде обвиняван за нелепия автогол – момчето прави изключителна кариера в клубния си тим и винаги играе със сърце и душа за България. И със сигурност ще е така и занапред.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
