Изкуството на българина обхваща всички области на живота. Но ако трябва да посочим най-вълнуващото народно изкуство, в което е отразена душата на българката и нейната сръчност, ще трябва непременно да се спрем на носиите и шевиците.
Тези високохудожествени произведения на изкуството са подчинени на едни и същи закономерности в своето развитие. Главният изпълнител е безспорно жената. Тя не само е тъкала, но е шиела и везала дрехите. Оттук произтича и единството между материята, цветосъчетанието, орнаментната украса и пр.
Особено голямо, самостоятелно творчество нашият народ е постигнал в българската шевица.
Везането е било едно от главните домашни занятия на жената в миналото. В основата на българската народна шевица има славянски елементи, които ясно разкриват нейната общност и близост с характерните белези във везбата на другите славянски народи, с които България е имала досег в своето историческо развитие. Но тези чужди орнаменти са пресъздадени в стила на българското и имат национално своеобразие и самобитност.
С везмо са украсявали горните дрехи – главно ризите на жените и мъжете и по-рядко сукманите, например в Трънско, Софийско и Югоизточна Тракия.
Шевицата е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино опредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци.
Прелестта на българската шевица се дължи и на умело подредените цветни съчетания. От меките преливни тонове на бледите цветове до силните контрасти на ярките личи вещина и вкус. Тя е богата на орнаменти, много пестеливо контурирани. Най-често са стилизирани градински цветя: ружа, лале, карамфил, и по-рядко – полски и горски растения. Характерни са стилизациите на животински фигури, предимно на птици: петли, гъски, пауни, гълъби. Този свят от животински и растителни образи е почти геометритизиран, което се дължи на изискването за техническо изпълнение.
Високата художествена стойност на шевицата се дължи и на умелото техническо изпълнение. Извънредно разнообразните бодове дават възможност за едно съвършено претворение на образите. Чрез тях се подчертават някои особености, които характеризират везбената орнаментика.
Везането заема съществено място в заниманието на жените и на девойките. Народът е създал и обичай във връзка с това занимание. Например в определен пролетен празник девойките правели зашиването с бодове и орнаменти, а после пускали везаното в бързотечаща вода, за да са пъргави пръстите та везачките както бързоструйните пролетни води. А една стара майсторка на шевици казва: „Вие, грамотните, както правите писмото, тъй и ние правим везмото.“
Пословичното трудолюбие на жените н тази насока е изпято в песни:
„Седнала ми е Марийка
в собота край прозореца,
ситен си ръкав шиеше,
от костен геврек гледаше,
фтичките крилца туреше,
като шиеше, пееше.“
Везмото е дълбоко свързано с личния живот на младите. Един от най-честите подаръци за бъдещия избраник е везана риза от момата, а от негова страна за нея – писана хурка. Тези предмети с езика на своята орнаментика таят взаимните чувства на своите създатели. Често на старини те извикват мили спомени и преживявания от млади години.
Източник: uchilishte-mechta.dir.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.