Кентаврите са полухора-полуконе според древногръцката митология. Те са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата и? с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.
Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври – изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.
Не всяка легенда е изцяло плод на човешкото въображение. Понякога една необичайна гледка може да събуди такива силни емоции у дадена група хора, че те да предадат свръхестествен, магически произход на видяното. Като пример могат да се дадат кентаврите. Митовете разказват, че те обитавали древната Тесалия, но също и Кипър, Аркадия и др. Разказът за тяхната война с лапитите ги представя като като яростни бойци, но в други предания на кентаврите се приписва висока култура и дълбоко познаване на музика и изкуство.
Траколозите Маразов и Фол смятат, че легендите за кентаврите са породени от първите контакти на гърците с тракийски конници. Д.У. Смит също споделя, че траките са в основата на мита за кентаврите, като посочва името на кентавъра Несос показващо връзка с това на тракийският речен бог Нестос. Може да се добавят и имената Астул ( Аздул е епитет на Тракийският конник), Арей ( Арей е тракийското име на Арес), Бром ( Бромий е един от епитетите на тракийският Дионис)…
Повече от ясно е, че тракийски ездачи са смаяли гърците, които са изпаднали в ужас при видът на човешко същество възседнало непознато животно. В паниката си южните ни съседи са си помислили, че са се сблъскали със страшни зверове. Точно такава е била е реакцията на индианците виждащи конниците на испанските конкистадори…
Това показва, че гърците не може да са старо европейско население, иначе не биха се плашили от животно, което обитава нашия континент от незапомнени времена. Изображения на кон има на много места в Европа още от времето на Палеолита. Конят е опитомен в Черноморските степи през четвърто хилядолетие преди Христа. В началото е използван за теглене на коли и колесници, а през второто хилядолетие преди Христа и за езда. През първото хилядолетие преди Христа траките са се славели като опитни коневъдци и имащи огромни армии от конници. Тукидит споделя за гетите, че почти всички от тях са конни стрелци ( ипотоксоти), докато гърците разчитат предимно на армията си от пехотинци подобно на ранните шумери, акадци и египтяни. Фактите недвусмислено сочат, че гърците са се появили в Европа дълго след като траките са се научили да яздят кон.
Потвърждение за африканският произход на нашите южни съседи получаваме от Херодот, който свидетелства, че Данай и хората му са дошли от Египет, също че типичната гръцка дреха е от африкански произход, а най-важното е, че ранните гръцки погребални ритуали са били като тези на африканските номади. Съвременни генетични изследвания показват, че бащата на историята е бил прав. Оказва, че се близки роднини на гърците са етиопците…
Самото име кентавър показва, че хората впечатлили потомците на Данай с ездаческите си качества са говорели древен български диалект.
Кентавър отговаря на нашите диалектни думи койн–кон и утурвам се-бързам, втурвам се. Кентавър означава кон, който може да се втурва, т.е. бърз кон.
Съответствие намираме в индоарийските кинуин-кон и тура–бърз, турами-втурвам се…Кентаврите не са били нищо друго освен бързи тракийски конници, говорещи език, който в по-късни времена ще бъде наречен български.
Старите българи са били палеобалкански народ, а не азиатци. Ако дедите ни бяха тюркски конен народ, то нашите думи за ездач, езда, седло, стреме щяха да са тюркски, но това не е така. Ездач, езда, яздя са свързани с тракийската азд –яздя ( срещаща се в теонима Аздул). Това е факт, който учените познават добре, но не желаят да го обяснят и го премълчават. Езковедите не ни казват също, че обяснение за тракийската и ведическа дума есва, асва –кон се обяснява прекрасно с нашата диалектна дума оясвам се – бързам, разбързвам се.
Това, че дедите ни са били първите коневъдци се доказва и от факта, че в езикът ни присъстват едни от най-древните (ведически) термини от областта на коневъдството.
Ведически санскрит- Български
грива-грива
пашча, апачина, пучкха – опашка
шапа-копито
южа –връзка, юзда
каша-камшик
крода-гръд
сиява –сив кон, сивец
света-светъл, белоснежен кон
кранта – стар, остарял, кон
Ведическата дума хая означава бърз кон, кон за преследване е свързана с нашата дума-хайка. Такуан означава бърз кон и се обяснява със старобългарската дума – такание – надбягване, а прутхана означава пръхтене на кон…
Тези древни думи свързани с коневъдството са пренесени от траки в Индия по време на походът на Дионис, за който знаем от Ариан, Страбон, Ноний и др. Древните пурани ( предания) разказват за богоподобният народ Бригус. Това са били бойци колесничари притежащи много мъдрост. Бригус е очевидно името на тракийското племе бриги, известни още като фриги. Те са и първите, които почитат Дионис, наречен още Бромий. Ариан разказва, че тракиецът Дионис дал знания и закони на индийците, научил ги да обработват земята, да издигат градове и не последно място им дал религия като разбира се положил себе си начело на пантеона. Интересното е, че името на Брама – върховният бог на старите индийци отговаря прекрасно на Бромий – епитет на Дионис…
Всеки пък когато разгледаме безпристрастно историческите извори, а дори и легендите виждаме, че ние сме потомци на древен балкански народ, чиято роля в оформянето на историята е огромна. Докато великите хети и лидийци са се изгубили ние сме останали въпреки многобройните бедствия връхлетели земите ни. Бяхме разселвани и пак се върнахме в Родината. Бяхме тормозени и подтискани векове, но не успяха да ни претопят и заличат. Днес също сме подложени на поредното изпитание, но и него ще преодолеем защото сме народ на светлината и защото сме силни. Обича ни земята, обича ни водата, обича ни красивото тракийско небе. Нека да се обикнем отново един друг и да си спомним кои сме!
Източник: horses-bg.net
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
