Предполага се, че носи името на тракийската богиня – майка Кибела, изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх“. Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория, възниква едно от най-големите търговски и културни средища в пределите на някогашна Тракия.

Кабиле – така се казва единственият у нас изцяло проучен тракийски град, чийто следи са разпръснати край днешния Ямбол. В наши дни част от останките му са възстановени и консервирани, а откритите в района артефакти красят витрините на модерната музейна сбирка, изградена по европроект край археологическия резерват.

На територията на древния Кабиле няма построен съвременен град, а това определено улеснява археологическите проучвания, както и консервацията му. Животът тук не е спирал да тече повече от хилядолетие.

Предполага се, че основите на Кабиле са поставени към края на 2 хил. пр. Хр. С течение на вековете селището се разраснало, появили се дебелите крепостни стени и отбранителните кули, жилищните сгради, улиците, храмовете.

През 341 г. пр. Хр. Александър Македонски завладява града. Но след разпадането на могъщата му империя, Кабиле отново влиза във владение на тракийското племе одриси и става резиденция на царете Спарток, а по-късно и на Скосток. Към края на 3-ти началото на 2 –ри век пр. Хр. Кабиле е един от най-проспериращите градове в тази част на Европа, наброяващ 7000 жители. Археолозите се натъкват на следи от храм на богинята Артемида, смятана за покровителка на местното население, която всъщност е наследничка на богинята-майка Кибела.

Открити са следи на олтар на Аполон, на жилищни и търговски сгради, на голям градски площад, на склад за зърно /хореум/. „Съдейки по откритите артефакти, тук са живеели много заможни хора„ – твърди Стефан Бакърджиев – директор на регионалния Исторически музей в Ямбол.

Изящно изработената посуда, пищните накити, стъклените лакримарии от Египет /съдове за събиране на сълзите по време на погребенията/, множеството амфори с печати от далечни земи говорят за едно заможно население, което било отворено към света и външните влияния. Кабиле си имал и собствен монетен двор, където се сечели бронзови и сребърни монети с неизменното изображение на Артемида.
По-късно, през римската епоха, градът се превръща в един от най-големите военни лагери в провинция Тракия. „Тук са открити и проучени общо 15 архитуктерни обекта. Сред тях са части от тракийски крепостни стени с отбранителни кули, две римски терми, две големи двуетажни казарми, цял един късноантичен квартал, раннохристиянски храмове и пр.“- нарежда Стефан Бакърджиев. Някои от тези постройки са реставрирани, консервирани и достъпни за туристите. И още:

„Кабиле е един от най- големите раннохристиянски центрове на територията на днешните български земи. А базиликата от 4 век е може би най-голямата като площ у нас. Според историческите извори Северус- епископът на Кабиле, участва във Втория вселенски събор в Сердика през 342 г.. Кабиле се утвърждава като един от големите епископски раннохристиянски центрове. Не случайно тук имаме два раннохристиянски храма. Част от мозайките на единия са изложени в музея, а другият е с баптистерий.Предполагаме, че в тук са живеели едни от най-ранните християни в тази част на Европа.

