Животът на художника Ричард Дъд е белязан от странна форма на енергиен вампиризъм
В края на XX век става много популярно понятието „енергиен вампиризъм“ – безконтактно поглъщане на емоции и настроение, а понякога дори и здраве от един индивид за сметка на друг. В нашето прогресивно време хората постоянно си взаимодействат в различни области на живота. Особено често това става в големите градове и историите за зловредните енергийни вампири стават все повече. Възможно е обаче в някои случаи жизнената сила на жертвата да не е отнета от човек вампир, а от нещо невидимо, отвъдно.
Повечето проникващи в чуждото тяло същности удължават собственото си съществуване за сметка на жизнената сила на хората. Смята се, че особено уязвими за тях са високочувствителните и слабохарактерни хора. Най-вероятно невидимите заселници просто си играят с такива личности като котка с мишка – това им доставя удоволствие, затова те подхождат с огромен интерес към процеса и постоянно са в преследване на нови жертви.
Натрупвайки енергия, същностите стават с времето все по-силни и благодарение на това придобиват възможност да се вселяват в психически по-устойчиви и волеви хора. Но нали трябва да се започне отнякъде… Нападайки слабите, изсмуквайки силата им, по-немощните същности тренират и трупат опит.
Известна е и друга причина за интереса на подобни заселници от хората – възможността да се докоснат чрез човешките тела до нашия свят.
Крайно необичайна е историята с живелия през XIX в. знаменит викториански художник Ричард Дъд.
Този талантлив англичанин бил добродушен човек. Още в началото на творческата си кариера той получава широкото признание на критиците и печели няколко престижни награди, а заедно с тях и множество поклонници. Година след създаването на най-известната си творба – картината „Спящата Титания“, Ричард заминава на дълга експедиция из средиземноморските страни. По време на пътешествието си из Египет художникът получава странни видения, които не му дават покой нощем и предизвикват силно раздразнение и умора.
Един декемврийски ден, плувайки с кораб по Нил, Дъд внезапно за околните обявява, че в него се е вселил – ни повече, ни по-малко – самият Озирис, един от най-могъщите богове на египетския пантеон, изпълняващ функцията на съдия на всички мъртви и владетел на задгробния свят. По пътя към дома Ричард периодически губи контрол над действията си и става агресивен.
Когато през 1843 г. се завръща в родната Англия, художникът е признат за невменяем и е поставен под опеката на роднини. През август същата година той убива баща си, като го смята за въплъщение на злото. След това се измъква от дома с намерението да убие още няколко души и започва да напада случайни минувачи. Свидетелите на тези събития отбелязват изключителната сила на този иначе скромен човек. Останалата част от живота си Ричард Дъд прекарва в психиатрични клиники, като продължава да рисува. Но и там получава пристъпи на ярост. При това художникът твърди, че в тялото му постоянно се вселяват зли същности, които вземат връх над него.
Във вудуизма се среща аналогичен на Озирис персонаж – Барон Семетиер, родоначалник на духовете на смъртта и гробищата. Именно към него се обръщат жреците с молба да прогонят от себе си отвъдните чудовища.
Но да се върнем към нещастния художник. Действително ли в него се е вселило древноегипетското божество? Сред средиземноморските народи е разпространено римско поверие за ларвите – зли духове, в каквито се превръщали загиналите от внезапна смърт хора, които не е задължително да са били зли, но не са получили дължимото успокоение. В превод от латински larvae означава „маска“, „лик“, което прекрасно характеризира тези същества.
Ларвите се хранят с жизнената енергия на хората, носят нещастия и ги побъркват. При това те мамят жертвите си, като им се представят като много могъщи същности -като всевластни богове.
Днес проблемът с нежелателните духове заселници започва да безпокои и католическите свещеници. В Полша например започва да излиза първото в света списание, посветено на тази тематика – Egzorcysta.
Свещенослужителите искрено се надяват, че публикуваните в него съвети ще помогнат на хората, страдащи от този феномен.
Като се има предвид всичко това, не трябва еднозначно да се определят заселилите се същности изключително като лоши или само като добри. Трябва да се отчитат и най-дребните нюанси в поведението на всяка от тях. Но предпазливостта никога не е излишна. Дори ако някой невидим започне настойчиво да ви дава полезни съвети, не забравяйте: безплатно сирене има само в капана за мишки…
Източник: interesnoinfo.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
