Червеният бряст е вид бряст, който е бил използван като билков лек в Северна Америка в продължение на стотици години. Този вид бряст помага при редица заболявания, включително синдром на раздразнените черва и болки в гърлото.
Местните американци използвали хлъзгавия бряст за балсами или мехлеми за лечение на рани, изгаряния, язви, псориазис и други кожни заболявания. Те също са го използвали вътрешно през устата, за успокояване на болките в гърлото, облекчаване на кашлицата, и за облекчаване на стомашни разстройства.
Хлъзгавият бряст съдържа вещество, наречено клей, който е полизахарид, който се превръща в гел, когато се смеси с вода. Клеят се намира от вътрешната страна на кората на дървото и е хлъзгав и мазен на пипане, откъдето идва и името на този вид бряст.
Клеят притежава успокояващо действие като образува филм върху лигавицата на устата, гърлото, стомаха и червата, което води до облекчение при състояния като гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), болест на Крон, улцерозен колит, диария, дивертикулит и синдром на раздразненото дебело черво.
Той е богат на хранителни вещества, включително и полезните антиоксиданти, които помагат за облекчаване на възпаленията.
Вътрешната част на кората на хлъзгавия бряст е частта, която се използва за лечение на всички споменати заболявания. Тя се суши и смила на прах, и се използва за медицински цели.
Финно смлян на прах, вътрешната част на кората се използва за успокояващи чайове, а по-грубо смляната кора се използва за компреси. Този вид бряст може да се комбинира с лопен за да се направи един много ефективен сироп за кашлица. Той може също да помогне за подобряване на храносмилането и премахване на киселините в стомаха, когато се смесва с вода и се консумира.
Можете да смесите финно оситнената кора с глицерин и да използвате при порязвания, изгаряния и други кожни проблеми.
Източник: zdraviste.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
