Хидролизираните протеини, са на пазара от дълго време, но много от трениращите се съмняват в тяхната ефективност. Ето какво казва науката, и в кои случаи, хидролизираният протеин ще ви помогне повече.
При първата си поява, никой не можеше да каже със сигурност, че хидролизираните протеини са по-добри от останалите видове. Единственото, което се знаеше беше, че се усвояват по-бързо от другите видове протеини.
Този вид протеин е отчасти хидролизиран. Какво означава това? Това означава, включването на протеолитични ензими, които разграждат протеина. Този процес имитира храносмилането и води до разбиването на протеина до неговите съставни части, а именно на аминокиселините и малки пептиди (те представляват няколко аминокиселини, свързани с пептидни връзки). С други думи, хидролизирания протеин доставя на организма, готови за усвояване аминокиселини.
Хидролизата доставя повече и по-бързо аминокиселини до мускулите, в сравнение с обикновените видове протеини.
Суроватъчния хидролизиран протеин има по-високо съдържание на левцин спрямо суроватъчният изолат. Като се има предвид, че левцинът е от съществено значение за изграждането на мускулна тъкан, се оказва, че хидролизата е по-ефективен от обикновените протеинови форми.
Попълването на гликогеновите запаси с въглехидрати след тренировка подобрява процеса на възстановяване и подготвя тялото ви за следващата тренировка. Възстановяването на гликогена зависи пряко от инсулина. Нивата на инсулин се повишават при наличието на въглехидрати или в присъствието на протеин. Суроватъчния хидролизат предизвиква значително по-голяма инсулинова реакция в сравнение с интактните протеини, което ще помогне за по-бързото попълване на гликогеновите запаси и по-силен анаболен отговор, ако се консумира след тренировка.
Ако тренирате интензивно, примерно два пъти на ден, протеиновият хидролизат ще предпази мускулите ви от увреждане и ще възстанови нивата на гликоген по-бързо. По този начин ще бъдете възстановени максимално за втората тренировка.
Източник: zdraviste.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.