В организма ни има 90 излишни органа
Човешкото тяло е сложна биохимична система, в която като че ли няма нищо излишно. Истината обаче е, че освен органи в тялото ни има и остатъци от органи, които са изгубили значението си в процеса на еволюцията. Излишъците са около 90, сочат учени.
При някои хора те си остават „ невидими”. При други обаче причиняват куп неприятности. Апендиксът например е известен на всички. Някога той е участвал в производството на белите кръвни телца- левкоцитите. С минаването на по- рафинирана храна този орган изгубил функциите си, превръщайки се нерядко в източник на инфекции, които водят до операция.
За всеки случай природата ни е оставила и неработещи мускули. Такъв е например мускулът, разположен между първото ребро и ключицата. Мускулът, свързващ лакътя с китката е изгубил предназначението си да помага на хомо сапиенс да виси от клоните на дърветата. Сега хирурзите го използват при пластични операции. Той обаче липсва при 12% от хората.
Излишният шиен прешлен прави врата по-изящен, но може да стане източник на болка. Но ако става дума за атавизми, това са преди всичко веждите, брадата, мустаците- вторичните признаци на мъжа, обраслите гърди, гръб и крайници. Те обаче предизвикват най- големи неприятности у някои жени, затова за премахването им се развива цяла гигантска индустрия.
Мъдреците се появяват у някои хора в късна възраст, но съвсем не означават, че сме по- умни. В по- ранни епохи те са служели за по- добро сдъвкване на грубата храна, а сега са само разсадник на кариеси.
Праисторическото наследство обаче не всякога е недостатък. Съвременният начин на живот е претъпил обонянието на днешните хора. Има обаче една група хора, при които носовите рецептори са развити по- добре от тези на себеподобните им. Именно от тях произлизат т. нар. носове, без които индустрията на парфюмите е просто немислима.
Източник: uchilishte-mechta.dir.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
