Хората в България обедняват все по-прогресивно, сочат данните на Евростат.
Хората у нас са загубили 10% от покупателната си способност от началото на 2022 г. Ръстът на инфлацията за първата половина на годината е 17,8%, отчита НСИ.
На този фон доходите се увеличиха едва със 7%, което прави въпросната разлика от 10%. На практика обаче скокът на цените у нас дори минава видимо по-високи стойности. Най-висок ръст на цените има при газа, битовите разходи и повечето от храните.
Инфлацията у нас е двойно по-голяма, отколкото в еврозоната и е резултат главно от поскъпването на енергийните ресурси, което рефлектира върху всички производства.
„Изключително драстично скочиха цените на всички основни хранителни продукти. За съжаление, очаквам много драстични покачвания предвид нарастващата инфлация, предстоящата рецесия“, отбеляза пред БНР финансистът Десислава Николова. “Бюджетното увеличение на доходите обаче не е решение Това означава проинфлационна политика.Това означава наливане на масло в огъня”, смята тя.
Инфлацията през последните месеци засегна цяла Европа, без изключение. На много места цените се повишиха драстично, както се случи и в България. Цените на храните у нас обаче излизат най-високи спрямо доходите в целия ЕС.
По данни на статистическия сайт Numbeo, средната заплата в София е 968 евро или 1887 лева бруто. 1 л. мляко у нас струва 1,40 евро, хлябът – 0,97 евро, дузина яйца – 2,30 евро, 1 кг. пилешко – 7 евро, 1 кг. домати – 2,30, а бутилка вино – 6,10 евро. За да купим тези неща ще трябва да платим с 20 евро или 39 лева.
Според сметките със средната заплата в българската столица можем да купим 48 пъти от горепосочените продукти.
Със средната заплата в Рим например можем да купим продуктите от малката кошница цели 60 пъти. В Мадрид и Копенхаген цените са най-евтини спрямо доходите и горните продукти могат да бъдат купени съответно 105 и 106 пъти с една средна заплата.
На този фон финансистите прогнозират, че националната статистика ще продължава да отчита скок на цените поне още 1 година.
„Поскъпването на живота ще продължава да се генерира от високите цени на горивата, от кризата в Украйна и дори от политиките по Зелената сделка”, заяви пред БНР финансистът Николай Павлов.
„Без да искам да тревожим хората, инфлацията ще остане по-дълго, но по-важното е според мен, че ние следващите години ще се научим да живеем в инфлационна среда, по-висока от сегашната. Ако сега централните банки се стараеха да държат 2-3 процента, то най-вероятно ние ще държим инфлация между 4-6%. Вероятно влизаме в цикъл на скъпи суровини следващите години“, прогнозира той.
Припомняме също, че същевременно по данни на НСИ у нас намалява потреблението на основни хранителни продукти като хляб, зеленчуци и плодове. Консумацията на насъщния от близо 19,5 кг. на човек, спада с близо 0,5 кг. за 1 година. Причината очевидно е в по-ниската покупателна способност на потребителите. Формално общият доход расте с 16,55 спрямо 2021 г., но това е по-малко, отколкото е дори официалния процент на поскъпване на живота.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
