Науката преоценява схващането си за интелекта на бебетата
Най-ранният период от развитието на детето отдавна привлича вниманието на изследователите, опитващи се да разберат какво става в бебешкия мозък. Най-новите изследвания показват, че бебетата са много по-умни, отколкото се смяташе досега.
През последните десетилетия учените изучаваха мозъка на бебето изключително в неговото активно състояние, обръщайки внимание на активността на различните му области.
По време на сън бебетата могат да разпознават майките си
Шведски учени за първи път проведоха изследвания на мозъка на бебетата в състояние на покой и установиха удивителен факт – дори по време на сън децата са способни да познават майките си и да мислят за храна (кърмене). Те обаче не сънуват.
Ако в мозъка на възрастния човек в спокойно състояние се извършват 10 различни процеса, при бебетата те са два пъти по-малко – около 5. Доктор Франсон, ръководител на изследването от Каролинския институт (Karolinska Institutet) в Стокхолм заявява, че е “напълно неправилно мозъка на новороденото да се нарича tabula rasa, тъй като точно обратното – дори по време на отдих той осигурява на бебето моторика, сензорика, зрителни и слухови реакции”.
Учените и преди предполагаха този факт, но днес вече разполагат с фактически доказателства, получени в хода на наблюденията.
Според шведските учени, мозъкът на новороденото има практическа ценност, а не е просто етап от развитието на психиката и интелекта. В действителност именно тези процеси, извършващи се в детските глави по време на сън и отдих, позволяват на бебетата да познават своите майки по лицето и техния глас, а също така да намират майчината гърда при кърмене.
Нивото на мозъчна дейност е толкова високо, че този орган, който представлява приблизително 2% от масата на човешкото тяло, употребява 20% от цялата енергия, произвеждана в него.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
