Синдромът на махалото при Промяната

В процеса на промяната, когато започваме да мислим позитивно, да премахваме бариерите, които ни пречат и да променяме живота си, често се появява един синдром, който Сюзън Джефърс нарича – Синдром на махалото.

В какво се изразява той?

Преминаване от едната крайност в друга.

Когато дълго време сме били манипулирани, били сме подвластни на страховете си или сме били неуверени, се случва в процеса на промяната да залитнем в другата посока. Това е някакъв наш стремеж никога да не бъдем пак предишните пасивни хора, никога вече да не сме наивни и манипулирани, никога вече жертви. Затова процесът на намиране на нашето място понякога е съпроводен с люшкане насам-натам.

Примерно в стремежа си да не бъдем манипулирани, можем да започнем да постъпваме егоистично, в стремежа си да бъдем по-уверени, ставаме демонстративно самоуверени, дори в очите на другите – „надути“.

Това е така, защото новият ни е образ е още твърде крехък. Ние все още не се чувстваме достатъчни сигурни в него и яростно го защитваме, опитвайки се да покажем на всички, а и на себе си, че вече не сме предишния човек.

След време осъзнаваме, че и другата крайност е също толкова лоша, колкото и предишната. Отстъпваме малко назад, колебаем се, борим се с чувствата в нас. Но за нищо на света не бихме искали да бъдем каквито сме били преди.

И така, докато намерим правилната позиция за нас.

• В отношенията ни с хората около нас.

Когато се променяме, отношенията ни с другите и нашите връзки също претърпяват промяна.

Първо, ставайки все по-позитивни, ние изведнъж забелязваме негативизма на всички около нас. И си мислим – „какво става, всички са толкова негативни, как така не съм го забелязвал преди?“ Струва ни се, че целият свят е негативен и е срещу нас и че трябва да се борим с всички, за да ги променим.

Но борбата с всички скоро ни уморява и изтощава. Разочаровани се питаме: „има ли смисъл, нищо не можем да променим…един човек не може да промени света.“

Това е така, защото преди и ние сме били като тях, като всички хора от средата си. Сега, с нашата промяна ни се иска да променим и тях.

А често се оказва, че те дори се опитват да ни върнат назад.

Промяната в нас понякога плаши околните. Сега ставаме по-уверени, по-независими, не можем да бъдем вече манипулирани. Те се страхуват, че ще загубят човека, с когото преди са били свикнали и макар несъзнателно, се опитват да ни разколебаят. А ние яростно защитаваме новия си образ…

И тук се получва люшкане назад-напред при отношенията ни с другите. В този процес се случва някои от близките ни хора да си отидат, защото просто пътищата ни се разделят. В замяна на това се появяват нови хора в живота ни.

Това не бива да ви плаши. Всяка промяна е съпроводена с промяна на всичко около вас. Тези, които ви подкрепят и успеят да ви разберат, ще продължат с вас, но някои ще отпаднат. И това е нормално.

Не забравяйте, че за това какъв сте вие говори средата ви, приятелите, хората около вас. Защото вие привличате хора според вашата същност. И дори с най-малката промяна в себе си започвате да привличате нови хора.

Това е част от израстването, от промяната. И не е необходимо да променяте целия свят. Всяко нещо има право на съществуване.

И ако вашите приятели искат да продължат по старому и не искат да ви чуят, това си е техният избор.

Но това не бива да ви кара да се върнете назад. Всяка промяна изисква жертви, при всеки преход загубваме по нещо, но печелим много повече.

Помнете, че нищо няма да се промени, ако вие не направите промяна, ако не поемете тази крачка напред и не приемете малките „загуби“.

За да дойде новото, трябва да се разделиш със старото. Харесва ми как го е казал Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш Бог“:

„Болката от отказването е равна на болката от смъртта, но отмирането на старото е раждането на новото.

За да развием по-добра идея, концепция или теория, трябва да умре старата идея, концепция или теория.“

Така е и с отмирането на стария ни образ. Трябва да се разделим с някои неща, за да дойде новото. Това е цената на промяната.

Но винаги си струва!

• Стремително издигане и спад по Пътя.

Често, когато човек открие „тайната“, е силно амбициран и вдъхновен, усеща прилив на сили и полита стремително нагоре. Чувства се щастлив, пред очите му животът започва да се променя, става управляем и приятен.

Но след известен период настъпва спад или разочарование. Това е част от развитието. Винаги по пътя ще има периоди на издигане и спадане. Често дори, когато си мислим, че сме научили урока си, се случва нещо и ние разбираме, че сме пропуснали неща, че има още нещо за доизглаждане, за преразглеждане. Това кара някои хора да се откажат и да се върнат обратно разочаровани, да загубят вяра.

Но това в никакъв случай не означава, че сме се провалили.

Може да ни се струва, че нищо не сме научили и че се връщаме назад, че сме се отклонили от курса или че сме сбъркали, но всъщност ние сме си на Пътя. Просто понякога, трябва да забавим малко темпото, да заобиколим някоя дупка, да минем по странична уличка, която малко ни връща назад, за да излезем отново на широкия Път.

Всъщност именно тези спадове и залитания ни показват, че има още нещо, което сме потулили и с което трябва да се заемем.

И колкото и да ни изглежда странно,точно тези отклонения ни посочват пътя и ни тласкат напред. Ако ги няма тях, си стоим на едно място. Често такова спадане ни изстрелва нагоре.

Затова вместо да се отчайвате и разочаровате при тези спадове, радвайте им се.

Те идват заради Вас – да ви насочат, да ви помогнат, да ви кажат – „ей, тук има още нещо.“ И вие трябва да спрете, да го оправите и да продължите отново напред.

Позволете си понякога да се объркате, за да откриете правилния път.

Можем ли да „прескочим“ синдрома на махалото?

• На първо място – не бива да се обвинявате и упреквате,

когато усетите синдрома на махалото във вашите реакции и преживявания. Приемете го. Той е нормален процес и паказва, че се развивате! Ако махалото не се люлее, значи сте си на една позиция. Залюляването означава промяна.

• Важното е да си дадете сметка за проявата на този синдром.

Самото му осъзнаване и разбиране, ви кара да го преодолеете и по-бързо да заемете желаната позиция.

• Пътят за всеки е различен, всички ние сме много различни и

затова синдромът на махалото може да се прояви в много различна степен при различните хора. Може и почти да не се забележи, а може да има резки залитания в едната и другата посока.

Всичко е много индивидуално и относително. Но не е необходимо да се мъчите да го „прескачате“ или игнорирате. Следвайте своя естествен процес на развитие.

Източник: sebepoznanie.com