При повечето психологически проблеми причините се дължат на детските емоционални впечатления.
Брайт Сайд разкрива характерни черти на хора, чийто живот е бил режисиран от привидно обичайното поведение на техните родители.
„Родители-хеликоптери“ винаги наблюдават и изследват живота на детето си. Но такава прекомерна защита води до психологически проблеми. Ако не можете да вземете важно решение без да се обадите на родителите си, вероятно сте били такова дете.
Ако родителите винаги казват на детето си колко много проблеми причинява, то ще заключи, че всеки ще бъде по-добре без него.
В резултат на това детето като възрастен подсъзнателно ще намира начини да се самоунищожи: алкохол, пушене, наркотици или екстремни спортове.
„Бъди сериозен!“, „Престани да се разхождаш!“, „Не бъди такова бебе!“. Тези фрази ще създадат прекалено сериозен възрастен, който никога няма да е напълно спокоен, няма да разбира децата и ще мрази незрелите хора.
Родителите, които сравняват детето си със „съвършените“ деца, ще получат самокритичен тийнейджър, а след това възрастен с комплекс за малоценност, който винаги ще се опитва да се представи по-добре, ще се мрази, че не е достатъчно добър.
Съветите към детето да не се доверява на никого ще доведат до възприемането на света като враждебен с капани навсякъде. Като възрастни може да имат сериозни проблеми с доверието.
„Ти си твърде млад за това!“ е перфектният начин да създадете вечно „хлапе“. Това дете вероятно ще остане „прекалено младо“ завинаги, зависимо и нуждаещо се от родител-партньор.
Ако родителите често използват такива фрази като „спри да мечтаеш!“, детето им няма да има свое мнение, инициатива или лидерски качества. Като възрастен вероятно ще заглуши амбициите си в алкохола и „забавления“.
Липсата на емоции и чувствителност в родителите не може да бъде игнорирано от подсъзнанието на детето им. Когато родителят често се кара на детето да спре да плаче или да се оплаква, то се затваря в себе си. Тези подтиснати чувства могат да се превърнат в психосоматични проблеми.
„Ние се отказахме от всичко, за да имаш висше образование!“. Усещането за незаслужена вина уморява детето. Същото важи и за заплахи за лоши оценки – детето е под постоянно напрежение.
Има специален вид параноичен родител, който не позволява на детето си да прави нищо: „Не докосвай котката! Ще те издраска!“ или „Не седи на ръба!“.
Тези послания карат детето да се страхува от вземането на каквито и да било решения и ще проявява като пасивност и безотговорност когато порасне.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации от Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
