Един от най-важните минерали в човешкото тяло е магнезият. Той участва в над 300 биохимични процеси и затова не можем да си позволим недостиг.
Според изследвания, около 24 гр магнезий се намира в костната структура, а друга част в клетките и тъканите. Много малък процент от магнезия се открива в кръвта.
Също така е необходим за повечето от биохимичните процеси в организма и затова ние трябва винаги да го въвеждаме в достатъчни количества.
Магнезият е важен за:
– здравето на костите
Магнезият е от решаващо значение за усвояването на калция. Тези два минерала работят заедно, правят костите здрави и предотвратяват счупванията. Липсата на магнезий може да доведе до развитие на някои заболявания като остеопороза, артрит и повишена нестабилност поради липса на костна плътност.
– здраво сърце
Магнезият помага да се контролира нервно-мускулната рефлексна дейност на сърцето. Когато има магнезий в достатъчни количества, сърцето бие правилно и с постоянен ритъм. Също така, магнезият намалява анормални кръвни съсиреци в сърцето.
По този начин, шансовете за получаване на инфаркт или инсулт са намалени. Има случаи, в които магнезият помага за рехабилитация при такива състояния. Липсата на магнезий може да причини нежелани промени в сърдечно-съдовите функции.
– при диабет
Магнезият е важен за секрецията на инсулин и усвояването му. Помага да се регулира нивото на кръвната захар. В допълнение, магнезият е много важен за предотвратяване на диабет. Според някои медицински изследвания, храни, богати на магнезий може да намалят риска от развитие на диабет тип 2 до една трета.
– здрави бъбреци
Магнезият играе важна роля за предотвратяване на развитието на камъни в бъбреците и пикочния мехур. Той е много важен за бъбреците, защото премахва токсините и излишните метали от тъканите и органите.
Храните, които са богати на магнезий са: спанак, зеле, ядки, семена, риба, фасул, пълнозърнести храни, авокадо, млечни продукти, банани, сушени плодове, черен шоколад.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации от Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
