Опрощават дългове на хора, ако са над 7100 лв.

Нов закон за несъстоятелност на физическите лица ще урежда правилата за обявяване на граждани във фалит.

Правилата за личния фалит няма да важат за малки по размер борчове
Плащаш 10 г., ако нямаш имущество

Граждани със свободни професии и еднолични търговци са изключени от законопроекта

Хората ще могат да фалират и част от дълговете им ще бъдат опрощавани, но само ако са в размер над 10 минимални заплати. При 710 лв. минимална заплата в момента, това означава задължения за над 7100 лв. Това предвижда нов закон за несъстоятелност на физическите лица, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието.

Проектът на закон е подготвен тъй като приемането му е част от ангажиментите, поети с Плана за възстановяване и устойчивост. Закон за фалит на гражданите трябва да бъде приет, за да получим парите от ЕС по Плана за възстановяване. Но проектът е написан така, че съвсем малка част от хората ще могат да се възползват от него.

От приложението на закона са изключени хората с малки задължения, които например не могат да платят няколко сметки за парно. От приложението на закона са изключени и хората, които упражняват търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия. Това означава, че еднолични търговци, занаятчии, артисти, писатели и т.н. както и досега години наред ще може да бъдат преследвани от кредитори. За занаятчиите и хората със свободни професии ще продължи да действа 10-годишната давност по Закона за задълженията и договорите и едва след изтичане на този срок задълженията им ще се погасяват.

С новия закон няма да може да бъдат опрощавани и задължения, обезпечени с ипотека, глоби, задължения за непозволено увреждане, както и за издръжка.

Няма да бъдат опрощавани и задълженията на хора, които нямат никакво имущество и пари. Проектът предвижда, че ако длъжникът няма имущество, което да послужи за изплащане поне на част от задълженията, няма смисъл от образуване на производство по несъстоятелност. В тези случаи съдът веднага ще обявява неплатежоспособност на длъжника, но задълженията му няма да бъдат погасени до изтичане на 10-годишен срок. И то при положение, че през тези 10 години цялото му имущество, което принудително може да бъде отнето, отиде за изплащане на задълженията.

Така значително са ограничени хората, дълговете на които може да бъдат опростени по правилата на новия закон.

Производство по несъстоятелност на физическите лица ще може да се образува само по искане на длъжника, гласи проектът. Още с искането за образуване на производството длъжникът ще трябва да представи план за изплащане на задълженията, който може да включва отсрочване или разсрочване на част от тях. Ако съдът прецени, че длъжникът отговаря на изискванията на закона, дава ход на производството и назначава синдик. Ако обаче длъжникът не е действал добросъвестно като е подал молба в съда, освен старите си борчове ще дължи и обезщетение на кредиторите.

Ако длъжникът отговаря на всички изисквания на закона, съдът ще дава ход на производството и ще назначава синдик. Синдикът ще трябва да направи опис за имуществото на длъжника, което може да бъде разпродадено, на парите по сметките му, както и списък на кредиторите. За тази работа длъжникът ще трябва да плати възнаграждение на синдика в размер на една минимална заплата. А след това, при разпродажба на имуществото на длъжника, синдикът ще взима като възнаграждение 5% от приходите. Чак три години след одобрението от съда на плана за погасяване, неизплатените все още борчове ще бъдат погасявани, предвижда проектът за нов закон.

Проект

Безработни няма да фалират
Заеми, съобразени с доходите

Съдът ще преценява дали дадена покупка или кредит съответстват на доходите на длъжник.

Искане за обявяване във фалит ще могат да подават в съда само добросъвестни хора, гласи проектът на закон за несъстоятелност на физическите лица, разработен от Министерство на правосъдието.

В проекта са записани конкретни случаи, при които ще се приема, че човек не действа добросъвестно, и ако поиска обявяване в несъстоятелност ще трябва да плаща обезщетение на кредиторите. Един от тези случаи е например, ако през последната година длъжникът не е упражнявал трудова или стопанска дейност и не търси активно работа. От новия закон няма да може да се възползва и човек, които през последните 5 години е поел задължение по договор за заем или договор за покупка на стоки и услуги, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството му основни жизнени потребности и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му. Преценката дали даден договор съответства на доходите на човека ще бъде на съда. Тоест съдът може да приеме, че покупката на мобилен телефон за 1000 лв. не отговаря на доходите на човек на минимална заплата или пък, че харченето на голяма сума за абитуриентски бал на дъщерята не е основна жизнена потребност на семейството.

За недобросъвестно поведение ще се приема и, ако длъжникът е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредитори или е укривал данъци.

От 1 януари нов процент

Наказателната лихва остава без промяна
Просрочените задължения с 10% лихва до края на годината

Наказателната лихва за просрочени задължения към хазната остава 10% до края на годината.

Законната лихва върху просрочени задължения към държавната хазна, които събира Националната агенция за приходите, остава в размер на 10 на сто до края на годината, съобщиха от НАП.

Повишаването на основния лихвен процент от 0% на 0,49%, което БНБ въведе от 1 октомври 2022 г., няма да се отрази веднага на наказателната лихва за просрочени задължения, обясниха от приходната агенция. Причината за това е, че законната лихва за просрочия се изчислява два пъти в годината – на 1 януари и на 1 юли на съответната година, на база основния лихвен процент на Българската народна банка към тази дата плюс 10 процентни пункта, обясниха от НАП.

Промяна на наказателната лихва ще има от 1 януари 2023 г. Ако дотогава БНБ не промени основната си лихва, лихвата върху просрочените задължения ще стане 10,49% от началото на следващата година.

Наказателна лихва се дължи както за просрочени задължения за републикански данъци като например за данък върху доходите и ДДС, така и за местни данъци и такси и за глоби, наложени от държавни или общински институции.