Убиха надеждата, че винаги ще има утре за нас и нашите деца. Малко по-малко доверието гаснеше, че може да се оправи тази страна.
И така апатията победи надеждата, победи цял един народ. Вековен народ преминал през вековни робства и оцелял сега само за десетина години и го отказаха само за десетина години наполовина го заличиха още малко остава и ще изчезнем като народ и нация. Малко ни остава вече, всеки се отказва да се бори, отказва родът му да остане и да продължи! Какво е това, че от хиляди години генът се предава, но идват ГЕРБ и нищо не остава?
Не мога да разбера кой е по-големият предател – те или ние сме такива, те предали са страната на чужди интереси или ние предадохме собственият си род и родина на тях? Един миг надежда някой публикува в социалните мрежи, а после друго нещо го измести на стената и загубили сме ние контакта един с друг скролим. Един миг говорим си днеска, миг, който понякога се превръща в мълва, за други спомен, а трети превръщат го в информационна война.
Мигове – това е нашият измислен социален свят, миг след миг, вълна след вълна отмиваща малко по-малко човешкото в човека и нашата душа. Надеждата е мъртва, народният пулс се измерва с лакове и споделяния, а този който контролира мрежата контролира и съдбите ви и бъдещето, и миналото ви, защото той може да го подменя. Надеждата е мъртва, защото ние позволихме!
Тя е във всеки един от нас, просто трябва да я събудим и да кажем „стига толкова“ и да изхвърлим боклука от властта преди родината ни да стане сметището на света!
за да има утре каде да си дойдът децата ни.
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
