Сестрите Съдърланд, първите модели в историята на модата, са имали коси дълги общо 11 метра, поради което са станали много популярни през 19 век
Сара, Виктория, Изабела, Грейс, Наоми, Дора и Мери израснали в малка колиба в окръг Ниагара, в щата Ню Йорк.
Образованието по това време е било лукс, обувки са носели само в неделя, дрехите си шиели сами. Но майка им направила домашен препарат за коса, заради чийто аромат момичетата не били популярни в училище.
Дали заради откритието на госпожа Съдерланд или просто естествено, но във времето, когато станали тийнейджърки, сестрите имали тъмни, здрави и красиви коси дълги общо 11 метра.
Те знаели да свирят на музикални инструменти и да пеят, но покрай техните дълги коси, никой не го забелязвал музикалния им талант.
Преди век и половина дългата коса била задължителна за жените, а най-известните момичета с дълги коси в Америка били сестрите Съдърланд. Общата дължина на косите на седемте сестри била над 11 метра и те успели да получат милиони само с това, че имали прекрасна, дълга коса, рекламирайки препарата за коса.
С течение на времето, семейство Съдерланд станало богато благодарение на препарата за коса, по който жените „полудели“
Наричали ги „най-приятните седем чудеса на света“. Сестрите се възползвали от прекрасните си коси за реклама, което било много необичайно за онова време. Те успели да спечелят толкова много пари, че надминали по приход всеки театър или цирк, които били в разцвета си по това време.
Смята се, че те са първите известни модели в САЩ, наричали са ги Седемте сестри Съдърланд, с оглед на това, че редовно са били снимани за вестниците.
Днес седемте сестри с красивите дълги коси са забравени, но те остават в историята с откритието си за силата на рекламата и убеждаването с личен пример.
Истински пионери в маркетинга, от сестрите Съдърланд с прекрасните коси от общо 11 метра, останали само снимките им
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
