Ново изследване разкрива, че съединенията в почвата на Марс могат да заличат цели култури бактерии за по-малко от минута.
Изследователите не бяха сигурни, дали микроорганизмите действително могат да оцелеят на повърхността на Червената планета, но нови лабораторни тестове показват не толкова оптимистични резултати, особено за малките зелени бактерии. И да, отглеждането на картофи на Марс ще е доста по-трудно, отколкото ни се иска.
Проблемът идва от перхлоратите – химически съединения съдържащи хлор, които за първи път са открити на Марс през 2008 година. Независимо, че са пагубни за микроорганизмите на Земята, тези съединения позволяват на водата от повърхността на Марс да остане течна – като саламура. Перхлоратите са токсични за хората, но не непременно и за микроорганизмите. Тъй като те поддържат водите от повърхността на Марс в течна форма, учените смятаха, че присъствието им би могло да е благоприятно за хипотетичния живот там.
Уви, комбинацията на тези съединения и въздействието на ултравиолетовата светлина върху тях, създава смъртоносна комбинация за всяка форма на живот, която познаваме. Перхлоратите са стабилни на стайна температура, но веднъж активирани, те стават агресивни окислители. Един възможен начин за активирането на перхлоратите е чрез облъчването с UV светлина. Марс има много по-тънка атмосфера от Земята, ултравиолетовата светлина достига в много по-високи дози на повърхността.
За да открият това, учените поставят бактерията Bacillus subtilis в условия сходни с тези от повърхността на Марс – разтвор на магнезиев перхлорат, със същата концентрация като от повърхността на Марс, след което облъчват средата със светлина в спектъра от марсианската повърхност. Така изследователите откриват, че нито една бактерия не оцелява, всъщност всички загиват в рамките на 30 секунди. След това правят експеримента в среда без присъствието на перхлорати, но дори тогава, само по въздействието на UV светлината, всички бактерии загиват за около минута.
Разбира се, повърхността на Марс, въпреки максимално сходните условия, не е епруветка, затова учените правят още един експеримент. В него те симулират условия на почва и силикатни скали, където бактериите могат да се крият от условията на повърхността. За щастие, в този експеримент някои бактерии Bacillus subtilis оцеляват. Това означава, че ако на Марс има живот, то ще трябва да търсим надълбоко в почвата, а не на повърхността.
Според авторите на проучването, ако в действителност водните потоци, които периодично наблюдаваме да се спускат по склоновете на кратерите, са богати на перхлорати, то те не са добра среда за какъвто и да е живот. И тъй като перхлоратите са навсякъде по повърхността на планетата, то най-вероятно тя е стерилна и трябва да насочим търсенето за живот дълбоко под нея.
Всичко това има и добра страна. Ако в действителност повърхността на Марс е толкова токсична, това означава, че открием ли живот там, то със сигурност не е пренесен от Земята. И за в бъдеще не трябва да се притесняваме, че можем да заразим Червената планета със земни микроорганизми.
Следващата стъпка на учените ще е да разберат точните механизми, по които условията от повърхността на Червената планета разрушават стените на живите клетки.
Източник: svezhanauka.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
