Изкуството на българина обхваща всички области на живота. Но ако трябва да посочим най-вълнуващото народно изкуство, в което е отразена душата на българката и нейната сръчност, ще трябва непременно да се спрем на носиите и шевиците.
Тези високохудожествени произведения на изкуството са подчинени на едни и същи закономерности в своето развитие. Главният изпълнител е безспорно жената. Тя не само е тъкала, но е шиела и везала дрехите. Оттук произтича и единството между материята, цветосъчетанието, орнаментната украса и пр.
Особено голямо, самостоятелно творчество нашият народ е постигнал в българската шевица.
Везането е било едно от главните домашни занятия на жената в миналото. В основата на българската народна шевица има славянски елементи, които ясно разкриват нейната общност и близост с характерните белези във везбата на другите славянски народи, с които България е имала досег в своето историческо развитие. Но тези чужди орнаменти са пресъздадени в стила на българското и имат национално своеобразие и самобитност.
С везмо са украсявали горните дрехи – главно ризите на жените и мъжете и по-рядко сукманите, например в Трънско, Софийско и Югоизточна Тракия.
Шевицата е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино опредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци.
Прелестта на българската шевица се дължи и на умело подредените цветни съчетания. От меките преливни тонове на бледите цветове до силните контрасти на ярките личи вещина и вкус. Тя е богата на орнаменти, много пестеливо контурирани. Най-често са стилизирани градински цветя