Сексуалните предпочитания, политическите убеждения и дори степента на интелигентност могат да бъдат установени от нещата, които човек маркира, че харесва във „Фейсбук“.
Това съобщи Асошиейтед прес, позовавайки се на британски учени.
Екип от университета на Кембридж анализира харесванията на повече от 58 хил. американци, за да им направи портрет – какъв е характерът и поведението им, дали пият, пушат, използват наркотици.
Резултатите са изненадващи.
Харесванията казват повече за хората, отколкото осъзнаваме.
„Фейсбук“ въведе бутона с вдигнатия палец през 2009 г., като той стана наистина много популярен.
Миналата година е използван 2,7 милиарда пъти дневно.
Хората маркират с него всичко – от поп звезди до безалкохолни напитки.
Това означава, че съществува огромна база данни за маркетингови специалисти, мениджъри и всеки, който се интересува от живота на потребителите, особено тези, които много не се грижат за обезопасяване.
Учените са събрали данните чрез приложения, по начина използван и от рекламните специалисти.
В изследването са участвали 58 хил. доброволци, които освен демографска информация са попълнили и психометрични тестове, разкриващи характера им.
Харесванията във „Фейсбук“ разкриват с точност до 95 процента расата, до 88 процента сексуалните наклонности, до 85 процента политическите убеждения.
Връзките варират от очевидни до сюрреалистични.
Мъжете, които харесват сериала „Клуб „Веселие“, по-често са хомосексуалисти, а почитателите на професионалната борба предпочитат жените.
Привържениците на надпиването са по-общителни от феновете на Тери Пратчет, а любителите на Дженифър Лопес имат повече приятели във „Фейсбук“ от феновете на „Айрън мейдън“.
Някои от връзките обаче са странни.
Почитателите на спираловидните пържени картофи например са с висок коефициент на интелигентност, а тези, които харесват Черния рицар обикновено имат малко приятели във „Фейсбук“.
Източник: zaigravka.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
