Това е един от най-популярните манастири в района на Варна. Характерно за него е, че е изсечен в скала. Датира във времето на Втората българска държава 12-14 в. Обитаван е от отшелници-монаси. Името на манастира може би идва от турската дума „аладжа“, което означава шарен, пъстър. Има доста запазени религиозни сцени по стените и таваните.
През 12-14 в. по нашите земи се развива исихазма (учението за божествената енергия – бел.ред.). Това е практика на безмълвието. Тук монасите са намерили добри условия да се молят. Една от целите на исихастите е да възстановят прекъснатата връзка между човека и Бога. А единението с Бога може да се постигне, когато човек успее да види Божествената светлина.
Помещенията на манастира са издълбани в меката варовикова скала на две равнища на почти 40 м височина – църкви, монашески килии, кухня, костница (катакомби), стопански складове.
Първоначалният облик на манастира днес значително е променен заради срутванията. Могат да бъдат разграничени около двадесет помещения с различна големина, както и три църкви. Входът на манастира е бил от източната част, където има останки от стълбище и от коридори.
На 500-600 м от това място в западна посока се намира едн�