Светлана Шаренкова: Отговорният президент. Радев избра да застане на страната на народа!
Словото на държавния глава съдържаше точните диагнози на действителността в България и именно затова думите на Радев вбесиха толкова премиера, министрите и присъдружните медии и коментатори.
Президентът Румен Радев сне политическото си доверие от кабинета „Борисов 3”.
Това е изключителна стъпка в новата ни история – с тази формулировка (или с подобна) това се е случвало четири пъти – на Боянските ливади от президента Желев през 1992 г., през 1999 г. с репликата „Иване, кажи си!”, изречена от президента Стоянов по адрес на премиера Костов, през лятото на 2014 г. от президента Плевнелиев към кабинета „Орешарски”.
Факт е, че снемането на политическо доверие е дълбоко символен акт – държавният глава, пряко избран и черпещ легитимност пряко от народа, изрича от името на народа, че държавата е в системна криза, че управляващите са загубили не само доверието на хората, но и способността да решават техните проблеми.
Силни и верни са аргументите на Румен Радев: парализа на цели системи, липса на воля за реформи и борба с корупцията, екологична криза, причинена от управленско безхаберие и алчност на шепа бизнесмени, законодателство, превърнато в инструмент за лобизъм, търгуване с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване, сплашване на недоволните и нарушаване на граждански свободи, разпад на държавността и отнемане на бъдещето ни като нация.
„Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи”, заяви президентът.
Словото на държавния глава съдържаше точните диагнози на действителността в България и именно затова думите на Радев вбесиха толкова премиера, министрите и присъдружните медии и коментатори.
Но кой може да отрече, че отговорността за случващото се в страната е на днешните управляващи, които са на власт от почти 10 години?
Кой ще отрече, че живеем от скандал в скандал и от криза в криза, а решенията ни се поднасят под формата на гасене на пожар, а не на стратегически мерки и политики?
Кой ще отрече, че пропастта между властта и народа е огромна и че изборите, спечелени с контролиран вот и невалидни бюлетини, не дават нужната легитимност на тази власт?
Думите на президента изискват не сръдни и обидни квалификации от властта, а разумен диалог между институциите в името на бъдещето на България. Засега управляващите не дават сигнали, че ще проявят мъжество да признаят грешките си и да потърсят национално отговорен диалог.
Не е вярно и това, че с обръщението си президентът разделя нацията!
Той не е нито конферансие, нито говорител на правителството. Неговата роля, бидейки избран от над два милиона българи, е да бъде коректив на самозабравилата се власт.
Обратното, ако политическото му говорене бе гладко, фризирано и удобно, той щеше да абдикира от задълженията си, да предаде доверието на избирателите.
С изявлението си Румен Радев доказа, че не избира ролята на удобния президент, със сигурност жертва личния си комфорт на държавен глава, но го казва ясно – в предизвиканото от властта разделение между управляващ елит и народ той избра да застане на страната на народа!
С което ясно се позиционира като отговорния президент!
Проф. Светлана Шаренкова
Източник: epicenter.bg
Истинските русофили са зад Румен Радев, защото преди да харесват Русия те обичат България и тук са избрали да живеят и да отгледат своите деца.
От „Приятели на Русия и Православен свят” както и от Медия Мост България застанаха зад президента Румен Радев. От Православен Събор го подкрепят както и ние от свободните медии също сме отдавна на страната на народа и всички ние трябва да надигнем глас, всички ние трябва да кажем „стига толкова”!
България има нужда от нова алтернатива на управление и време е да се изправим всички.
Време е цяла България да се изправи и да поиска сметка на всички, които ни докараха до това състояние.
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.