Икономическото чудо: Селото на милионерите в Пиринско с 20 работещи предприятия
Допреди 10 години село Брезница, което е най-голямото в Гоцеделчевска община, се споменаваше само когато се говореше за тютюн и изкупна кампания. Държавата и политиците тук присъстваха само по избори, а хората се чудеха как да оцеляват.
Днес село Брезница в устата на всички се спряга като икономическото чудо на Пиринско. И има защо – профилът на селището изумява.
Статистиката казва следното: 3300 души население, безработица няма, напротив внася се работна ръка от други места, на територията му работят 20 собствени предприятия или цехове, имат училище от първи до 12 клас, детска градина, която сега се разширява, защото има недостиг на места за децата, на година се правят по 20 сватби, имат собствена ритуална зала, имат стадион и футболен отбор на собствена издръжка, три аптеки, над 30 магазина и още толкова кафенета, два хотела.
Това е и единственото село в Пиринско, което си има и вилна зона, която прилича на швейцарски пейзаж с кокетни красиви къщи.
Кметът на селото Иса Сакали разказва каква е тайната на това икономическо чудо.
“За нас формулата е ясна – труд и образование. Преди години хората основно разчитаха на тютюна, но след като всичко замря, държавата изостави тютюнопроизводителите, почнахме да търсим алтернатива”, каза той.
Първи младите мъже поели риска да правят бизнес в родното си село. Без кредити, със собствени средства, събрани във фамилиите, започнали да отварят шивашки цехове. Печалбите реинвестирали и така се разраснали.
Сега има 22 цеха, всички са в сектор лека промишленост. Най-малкото цехче има 50 души работници, а най-големите – по 250 души.
Над 1000 души са заети в предприятията, като има недостиг на работна ръка и тя се внася от околните населени места.
Работодателите са осигурили бусчета, с които ги извозват. Има и доста занаятчийски работилници в селото, автосервизи, дюкяни, предлагащи всякакви услуги. Работещите не взимат минимални заплати, а доста по-високи.
Работодателите имат и социална политика. Всяка година осигуряват на работниците безплатни екскурзии до Турция или други съседни държави, за празниците се дават премии, продукти. В Брезница бързо се прославили като добри шивачи и поръчките от чужбина потекли.
Две предприятия дори шият военни и полицейски униформи за Германия. Шие се трикотаж за цял свят. Всяка седмица идват гърци, македонци и други бизнесмени, които сключват договори.
Така през годините тук се е формирала и заможна класа, в селото има пет-шест милионери.
И така, след като хората се замогнали, започнали да строят и да обновяват домовете си. 860 къщи има в селото, някои направо бутали старите и започнали да си правят нови, по-модерни и красиви, другите се санират. Близо 10 строителни бригади в момента работят в селото по поръчка на местните.
Невероятно, но факт, миналата година дори цяло лято работеха бригади от Северна България, над 70% от фасадите на къщите са вече сменени и са модерни, при това тук хората санират със собствени средства, а не с правителствени, които се отпускат само за градовете, разказва кметът Иса Сакали.
Така се пръкнали и магазини, модни, хранителни, автомагазини, всякакви, та бройката им вече е над 30. Младите се отказали да стягат куфарите за чужбина и си останали в родната Брезница, защото има работа, има и добър стандарт на живот. Тук само мързеливият е безработен, но това са единици.
Селото се слави с работливите си хора. На повечето денят им започва от доста ранна утрин и свършва до залез слънце. И децата са научени на труд и че срамна работа няма. Образованието е издигнато в култ от години насам.
Над 50% от дипломантите записват висше образование. И голяма част от тях се връщат тук, но въпреки това в момента селото изпитва остър недостиг за инженерни кадри, счетоводители, учители. В момента имат пет млади хора, които ги чакат да завършат медицина, двама технически университет и едва чакат да се завърнат.
За разлика от други селища тук има над 400 ученика, а детската градина е пренаселена. Тя е строена за 180 деца, но са повече и сега се разширява, строи се нова пристройка с перспектива за прием на поне още 100 деца.
В селото има изградени и три детски площадки, модерни като в градовете. Последната е скоро направена, дарение от местен бизнесмен, другите са по проекти. А сега се планира и четвърта, защото имаме остра нужда, казва кметът. В Брезница сега се прави и медицински център, ще се закупи и линейка. Иначе аптеки имат, както и стоматологична практика.
Освен това селото много се гордее, че има и собствен футболен отбор – ФК “Пирин Брезница”, който почти винаги е първи в подгрупата на лигата си. Един от местните бизнесмени е спонсор. Имат си и стадион, но много им се иска и държавата да им помогне, както на други населени места, та стадионът да стане по-модерен, да имат и спортна площадка.
Спечелили проект за обновление на площада, точно с 200 хиляди лева построили красив център, с фонтан, трибуна, пейки и улично осветление.
По проект за трансгранично сътрудничество спечелили и 2 млн. лева за асфалтирането на пътя от 5 километра до вилната зона и сега там буквално се намира раят на Брезница.
В полите на Пирин, местните са вдигнали красиви вилни постройки, с басейни, някои дори имат мини футболно игрище.
Селото напредва и се развива с всяка година, но това се оказва нож с две остриета за кандидатстването по проекти. Заради това, че са голямо село и нямат безработица, отпадат от програмите за селските райони.
“Парадоксално, но това са фактите, вместо да ни подкрепят, отказват ни проекти”, казва Иса Сакали.
Общината има бюджет от 150 хиляди, 50 хиляди са заплатите, 40 хиляди са ток и вода на селото, 30 хиляди лева отиват за аварии, ремонти, поддръжка, инвестира се всяка стотинка, помагат и хората от местния бизнес.
На площада от една страна е джамията, а от другата – църквата, която обаче я поддържат мюсюлманите.
Верски дрязги липсват и за политика не искат дори да говорят, защото нямат време и си гледат работата.
Източник: Pavlina Etova
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
