Вероятно безброй пъти сте си казвали „да не чуе дявола“ или сте чукали на дърво по време на разговор.
Откъде идва идеята на суеверието и за магическата сила на такова чукане на дърво разкрива списание „Нешънъл Джиографик“
Често ни се случва по време на приятелски разговор, на работа, писмен изпит, любовна среща, бременност, при споменаване на надежда за бъдещето, да станем и бързо да чукнем на дърво с коментара: „Да чукна на дърво“ , „да не чуе дявола“ или „да не чуе злото“.
За съжаление не се знае със сигурност кога и как е възникнала идеята за почукване върху дървена повърхност за призоваване на щастието.
Съдейки по някои легенди, суеверието за чукане на дърво по някакъв начин е свързано с нашите езически предци, които вярвали, че в дърветата живеят духове, а стъблата са били важна част от религиозните обреди.
Според една теория, когато нашите предци чукали по повърхността на дървото, се извиквали духовете да дойдат на помощ, докато според друга версия този обичай възникнал на територията на древна Ирландия, когато езичниците благодарели на елфите заради това, че са имали късмет в нещо.
С времето чукането на дърво станал начин да призовем щастието или да благодарим, защото пробуждането на духовете започнало да се счита за тормоз на мъртвите, което може да има точно обратния ефект – катастрофа. Също така някои групи християни по този начин призовавали Исус Христос за защита – всяко дърво символизирало кръст, на който той е разпнат.
Суеверието за чукането на дърво е свързано по интересен начин и със страданията на евреите в Испания през 1490 година
Именно когато Инквизицията под ръководството на Томас Торкемаде гонела евреите, те са се криели в синагогите, които са били направени от дърво. Единственият начин изплашеният беглец да спаси живота си е да се скрие в храма, в който можел да влезе само, ако почуквайки на дървена врата каже тайната парола. Поради тази причина почукване, което е спасило живота на много хора, се свързва с теорията, че този обичай е възникнал, за да призовем щастието.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
