В началото на 70-те години на XX в. при разкопки на гробището на търновската аристокрация – до църквата „Свети 40 мъченици“, в подножието на Царевец, археолозите попадат на интересна находка.
Разкрито било погребение на едър, висок около 2 м. мъж на средна възраст и останки от златотъкани материи.
Пръстенът на цар Калоян е служил за печат с твърд восък
В гроба е намерен и пръстен, отлят от масивно злато, с тегло 61 гарма. Плочката на пръстена е кръгла с две концентрични полета. Във вътрешното поле в гравирано изображение на хищно животно, изправено на задните си крака, с обърната назад глава и отворен паст. Във външното поле се чете кръгов надпис „Калоянов пръстен“, нанесен в негатив, което показва, че пръстенът е служел за запечатване на лична кореспонденция с твърд восък.
Калояновият пръстен предизвиква един от най-разгорещените спорове в българската наука. Някои учени твърдят, че той принадлежал на неизвестен търновски велможа, живял през първата половина на XIII в. Те подкрепят тезата си с факта, че самата църква, при която е разкопан гробът, е строена през 1230 г., както се споменава в надписа на цар иван Асен II (1218-1241).
Освен това в надписа на пръстена липсва царската титла. Ако пръстенът е бил притежание на цар Калоян, надписът би следвало да гласи: „Цар Калоянов пръстен“.
Според други изследователи на това място е имало друга, по-стара от Иван-Асеновата църква. Те предполагат, че убитият под стените на Солун цар Калоян бил погребан близо до нея. Вероятно преди погребението знаците на царската му власт били свалени по заповед на Борил (1207-1218), който заграбил властта.
На ръката на покойния Калоян останал само личният пръстен от младежките му години, преди да стане цар, а животното, изобразено върху плочката на пръстена, представлява лична емблема на Калоян.
В гроба има още един уникален артефакт: Плащеницата, в която е увит Цар Калоян. Тя е златосърмено везана със свастиката на смъртта – ляво насочена. Това не е православно юдохристиянско погребване, а Първохристиянско, както е до падането на цар Борис, Св. Цар Константин Велики и тракийските царе. Ранното християнство и тракийските гробници са с едни и същи свастики.
Цар Калоян (1197-1207), наричан още Йоан, Иван, Иваница, е третият представител на първото поколение от династията на Асеневци. Като юноша той бил заложник на византийския император и живял в неговия дворец в Константинопол. Калоян бил талантлив пълководец и останал в историята с погрома над войските на латинския император Бодуен (Балдуин) Фландърски в битката при Одрин през 1204 г. Победата му пречупила мощта на кръстоносците и през следващите десетилетия те били принудени да се завърнат по своите земи.
Една от най-големите заслуги на Калоян е, че успял да постигне признание за България и за царската корона от страна на папския престол в Рим, както и да възстанови Българската патриаршия.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
