Може и да не ви се вярва, но едно от най-разпространените заболявания в света е ендемичната гуша. Въпреки това за този здравословен проблем са чували плашещо малко хора. По данни на Световната здравна организация от него страдат повече от 200 милиона човека.
Заболяването се характеризира с увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, като причина за него е йодният дефицит. Болестта най-често засяга хората, живеещи в населени места на голяма надморска височина, като в някои райони от гуша страдат 90% от непълнолетните и 60% от възрастните.
Причина за това е, че във високите планински местности почвата, водата и храната, добита от тези райони, а също така и въздухът съдържат по-малко йод, отколкото в други участъци на страната.
За нормалния синтез на тиреоидните хормони в тялото щитовидната жлеза се нуждае от над 200 µg неорганичен йод за 24 часа. Набавя се чрез растителна и животинска храна, питейната вода, а незначителна част и от въздуха.
Недостатъчният внос на йод води до нарушено и намалено производство на тиреоидни хормони. Ниското им плазмено ниво по пътя на отрицателната обратна връзка стимулира образуването на тиреодит, който е стимулиращ хормон от хипофизата. Това води до увеличаване на щитовидната жлеза.
Причини за гушата могат да бъдат също така и фактори, причиняващи йоден дефицит, като тютюнопушене, медикаменти за контрол на диабета, както и прекалената консумация на продукти, пречещи на усвояването на йод от организма (зеле, ряпа, соя).
Заболяването няма други симптоми освен увеличаването на гушата. Първоначално тя се вижда само когато шията е изпъната назад. Постепенно тя се увеличава, а ако не се лекува, в крайната фаза на заболяването тя е огромна и се вижда от 4 или 5 метра.
Обикновено гушата не се лекува. Тя спада след възстановяване на нормалния прием на йод. По преценка на лекаря може да се приложи L-тироксин (еутирокс) в срок около 6 месеца. Това се налага при по-тежки случаи. При много големи гуши – с компресивни явления, се предприема оперативно лечение.
Източник: simptomi.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
