Рицарите тамплиери са едни от първите и най-популярни християнски военни ордени в Европа – рицарски общества, чиято мисия е да защитава и калява своята вяра. Тамплиерският орден е основан през 1118 година, около две десетилетия след като европейските кръстоносци покоряват града и избиват мюсюлманското население. Френският рицар Юг дьо Пайен и осем негови спътници предлагат услугите си на християнския крал Болдуин II и полагат клетва да защитават града от всевъзможни врагове. Кралят ги настанява в превзетата джамия Ал-Акса на Храмовия хълм, там където цар Соломон построява първия храм на Йерусалим. По тази причина, рицарите се наричат Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici, което в превод от латински означава „Бедните войници на Христос и храма на Соломон“. С течение на времето, това наименование се опростява до Орденът на храма („Temple“) или тамплиерите.
През следващите два века, тамплиерите се превръщат в една от най-могъщите организации в средновековния свят. Те носят отличителни бели мантии с червен кръст върху доспехите си и бързо печелят репутация на смели и доблестни воини с желязна дисциплина и решителност. Рицарите от ордена полагат клетва за пълно и безусловно подчинение пред своите предводители. Те винаги се бият ожесточено, спазвайки правилото на ордена, че всеки войник, обвинен в страхливост, ще бъде лишен от своята мантия и ще бъде принуден да яде от земята – като куче – в продължение на година. (Друга политика на ордена е да не заплаща откупи за воини, пленени по време на сражение.) Според издание на католическата енциклопедия от 1911 година, по време на съществуването на ордена, загиват около 20’000 тамплиерски войници, сражавайки се срещу мюсюлманските сили.
С течение на времето, тамплиерите се превръщат също и в политическа и икономическа сила. Редица папи възнаграждават тамплиерите като ги освобождават от данъци и дори от обичайното по това време „облагане с десятък“ – такса в полза на църквата. Постепенно, към ордена в Европа се присъединяват множество членове, които не воюват, а се занимават с управление на нарастващото богатство и закупуването на земи и сгради. Скоро те изграждат финансова империя, която функционира като една от първите банкови системи в Европа. Лека-полека те успяват да се наместят дори в правителството на Йерусалим.
След като мюсюлманите окончателно завладяват Йерусалим в средата на XIII век, славата на тамплиерите започва да угасва. Това, че не успяват да защитят светата земя, както и слуховете за техните тайни ритуали, срива тяхната доскоро желязна репутация. В началото на XIV век, френският крал Филип IV, който е потънал в дългове към тамплиерите, решава да се измъкне от задължението си като разруши ордена. Той подтиква папа Климент V – французин, който католическата енциклопедия описва като „слабохарактерен и лесно заблудим“ – да преследва тамплиерите за ерес и светотатство, като например плюене срещу кръста. През 1307 година, френският крал издава тайна заповед всички членове на ордена в неговата държава да бъдат арестувани в един и същи ден. Много от тях са измъчвани и убити. Климент официално разпуска тамплиерския орден през 1312 година. На следващата година, великият магистър на ордена на тамплиерите – Жак дьо Моле -се отрича драматично от признанията си преди да бъде обесен пред Нотр Дам в Париж. Тогава Филип нарежда той да бъде отведен на Ил дьо ла Сите, където е изгорен на клада. Но въпреки всичко, части от тамплиерския орден оцеляват през идните векове и кротко съществуват в различни европейски държави и САЩ. Организацията постепенно се превръща от военна сила в братски и филантропически орден. Днес, рицарите тамплиери са в официалния списък на ОН с неправителствени организации.
Източник: barko4.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
