Стара сонда на NASA е заснела воден гейзер на повърхността на Европа и е прелетяла през него. Данните са от далечната 1997 година.
Учени от NASA направиха сензационно разкритие за една от луните на Юпитер – Европа. Забравените в продължение на десетилетия данни от апарата Галилео могат да имат важно значение за търсенето на живот в Слънчевата система. В документ публикуван на nature.com, екип, ръководен от Xianzhe Jia от Университета в Мичиган, описва как са анализирали данните от апарата Галилео, който обикаля около Юпитер от 1995 до 2003 година.
Те откриват, че на 16 декември 1997 г. космическият апарат изглежда е преминал направо през облак от водно изригване, за което се подозира, че е изхвърлено от океана под ледената повърхност на планетата. Това потвърждава предишните открития на космическия телескоп Хъбъл, които показват, че Европа в действителност изхвърля водни струи, наподобяващи огромни гейзери.
„Разглеждаме това като убедително доказателство, че Европа има водни изригвания. […] Вярваме, че космическият апарат е преминал през едно такова изхвърляне на водна маса.“
По време на това прелитане (наречено Е12) космическият апарат се намира покрай Европа на надморска височина от около 200 километра. Данните показват, че два от инструментите му са измерили пик в магнитното поле и плазмената плътност, което продължило около три минути. Смята се, че този скок в измерванията е причинен от облака идващ от луната. Тъй като водата е изхвърлена от повърхността, тя носи със себе си и други частици, вариращи в размер от молекули до прашинки. Докато се носят в космоса те се йонизират, превръщайки се в заредени частици, известно като плазма.
През 2003 г. Галилео целенасочено се разбива в Юпитер, с което мисията му приключва.
Плазмата също така може да повлияе на магнитното поле, което означава, че Галилео може би е направил две независими измервания на тази възходяща струя от повърхността. С помощта на компютърна симулация екипът успява да покаже, че пиковете, които са засечени, най-вероятно са резултат от точно това изригване. И дори биха могли да определят неговия размер.
„Тъй като знаем скоростта на апарата, успяхме да определим размера на облака като наблюдаваме измененията на данните във времето. Бил е около 1 000 km в широчина.“
Когато откритието е направено за първи път, учените не са сигурни какво виждат. Едва след няколко години забелязват пукнатините по повърхността на луната на Сатурн, Енцелад, като Хъбъл заснема изригванията на Европа чак през 2010-та.
„Този пропуск може да се определи като липса на нестандартно мислене“, споделя William Kurth от Университета в Айова, един от учените по мисията Галилео.
От всички прелитания на Галилео това изглежда е единственото, което е минало през облак. Но E26, на 3 януари 2000 г., на височина от 400 километра, също показва скок в измерванията. Но то продължава само няколко секунди, като екипът прави заключението, че това вероятно не се дължи на водно изригване. Един от най-интересните моменти в полета Е12 е местонахождението на предполагаемия облак. Екипът смята, че идва от район близо до голям кратер (Pwyll Crater) на Европа, който се намира южно от екватора на луната. Това е район, подобен на този, при който Хъбл е заснел водни изхвърляния.
Какво предстои?
Това предполага наличието на някаква термична аномалия в тази област. В момента не е ясно колко постоянен е този процес и дали това би могло да бъде от някакво значение за учените и двете предстоящи мисии. Някои виждат Енцелад като по-добър залог за търсенето на живот, тъй като гейзерите му от южния полюс изглеждат постоянни. Но дори това да е така, факт е, че има две планирани мисии за Европа, и нито една за Енцелад.
В началото на 2020 г. NASA планира да изпрати мисия до Европа, наречена Europa Clipper. Сондата ще направи 45 прелитания на луната, много от които ще бъдат под височината на E12 на Галилео. Ако се натъкне на водни изхвърляния, ще може да събере материал за по-късен анализ на борда. ESA също се насочва към Европа със своя сонда, наречена Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE), която ще бъде изпратена през 2022 г. И този апарат ще разполага с необходимите инструменти за директно събиране на проби от изхвърлените водни облаци.
Океанът под повърхността на Европа се смята за огромен, с повече вода, отколкото има на Земята. Достъпът до него обаче е труден, тъй като луната е обвита в ледена кора, дебела десетки километри. Тези водни гейзери осигуряват начин за директно изследване на океана отдолу. Въпреки че процеса на формирането им не е напълно ясен, се смята, че се отварят пукнатини в повърхността и от там се освобождават струи вода.
Всичко това е много вълнуващо, тъй като вътрешността на Европа, а и на други ледени луни като нея, могат да имат необходимите условия за живот, включително вода и енергия под формата на топлина. Ако в дълбините на океана има хидротермални отвори, както се предполага, тогава те биха могли да представляват наистина добро място за търсене на извънземен живот. И ако това е така, изглежда Европа е така щедра да изпраща своите проби в космоса, от където ние можем да направим измерванията много по-лесно.
Източник: svezhanauka.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
