Нова Зеландия
Министерството на вътрешните работи на Нова Зеландия забранява всички имена, които могат да накарат детето да изглежда като че ли притежава официална длъжност или ранг. Затова имена като Майор, Херцог и Принцес са забранени от 2001 година до сега.
Вайълет/Виолета/Виолет
Ако се казвате Виолета, то определено няма да сте добре приети в Малайзия. Това име е забранено там, тъй като на родителите не им е позволено да кръщават децата си на животни, насекоми, плодове, зеленчуци или цветове.
Германия
Немските препоръки към родителите са „имената да не водят до унижение“, за това имената Хитлер, Осама бин Ладен и Кенеди са забранени. В Германия са забранени имена, които не определят какъв е полът на човека. Тейлър, Райли, Куин… момче или момиче е това? Освен това децата не могат да бъдат кръстени на предмети или продукти.
Швеция
Името „Албин“ е използвано в знак на протест срещу строгите закони за имената в Швеция. Според тях, всяко първо и последно име трябва да спечели одобрението на властите, преди някое дете да бъде кръстено с него. Освен това, имената Икеа и Металика също са забранени. Интересното е, че според Шведските закони, няма проблем да наречете детето си Гугъл.
Мона Лиза
Това име е включено в списък от 41 страници, съдържащ забранени имена в Португалия. Някои от тях са Пабло, Олаф, Нирвана.
Саудитска Арабия
Илейн, Лора и Санди са изрично забранени в Саудитска Арабия, тъй като попадат в категорията от имена, които „дразнят религиозната чувствителност“, свързват се с кралски особи или нямат арабски/ислямски произход.
Йерусалим е недопустимо име в Белгия, но пък Витлеем е възможна алтернатива, тъй като присъства в списъка с позволени имена.
Япония
Акума, което се превежда „Дявол“ е забранено в Япония, където бебетата имат само 2 имена.
Рамбо е измежду списъка от 61 забранени имена в Мексико. В този списък са включени и други измислени герои като Джеймс Бонд и Хари Потър.
Източник: roditel.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
