Всеки да си носи кръста, всеки своя, а аз народе твоя!

в България

Всеки да си носи кръста, всеки своя, а аз народе твоя!


Кръстът (съдбата) дето си носиш, откак си се пръкнал – от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата и делата.
Колкото по-голяма е тя, душата толкова по-тежък е кръстът или съдбата.
И дребната и тя влачи, ама все й тежи.

Щото е свикнала да я носят.
По чуждото не цъкай с език – ни за хубаво, ни за лошо. Чужди очи, чужда болка или радост не изплакват.


Само я оплакват.
Затуй – всеки си тегли теглото.
А на човека винаги му се дава толкова, колкото може да носи – ако и да не му се вярва, че ще успее.

И успява, ама го разбира после, като качи баира и като му олекне на душичката.
Щото кръста си го носиш не на раменете, а с душа го носиш!
И така кръста тежък ни е като народ и нация, защото много ни натовари и Комунизма и тази проклета Демокрация!

За чуждото не цъкай с език – ни за хубаво, ни за лошо, защото Правителството ще ти докаже, че след всяко лошо иде по-лошо !
А душата в гърдите ни окована носи ли си, носи, а грехът и тежи и тъй в грях родени теглото тежко е, защото сме разединени!

Духът е този дето дава сила, гневът е този дето правите презиран, но спри се ти и бъди добър човек ще каже този дето учи ни за да си Богоугоден !

Виж Исус е бил смирен на Голготата си прокълната и една искрица гняв у него хората не видяха!
Така е, казва си смирено в нам душата и потиска поривът за свободата !

Нима не виждали сме на икони ангели, светии и архангели с оръжие в ръка, а тях гневът не ги ли води в борба за свобода?

Нима героите родени в бой за свобода не са били заклеймени да носят кръста си и своята съдба?
Това с кръста и съдбата не всичко е от Бога като има и от тиранинът народен, и от Сатаната!

Един мъдрец ми рече нявга за животът и смъртта, и за съдбата: „ Внимавай Славчо, каза той, какво си пожелаваш, какви са мислите ти бе момче, защото мислите пораждат действия, а действията ти пораждат навици добри или лоши, а навиците синко оформят характера ти твой, а с този характер си ковеш съдбата”!

За мене знам дали на Господ за съдбата си да вярвам, но „Господ Бог дава, но сам в кошара не вкарва”!

Всеки ще си носи кръста (съдбата), но трябва да променим средата – едно тежи ни кръста в робство и тирания, друго ще е, ако си помагаме когато някой падне, друго ще е да сме народ единен и несломим, народ велик и непобедим !

Боклука от властта да изхвърлим трябва за да облекчим теглото и така Господ шанс на всички избори ни дава, но сам в кошара не вкарва!

 

И сега съм наказан да съм влюбен в теб Българийо!

Loading...

Виж още публикации на bultimes

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от България

Отидете горе