времее

Народът е беден и гладен, и с наведена глава смирен тихо псува на две ракии става възмутен! Теглото е в бедност е новото ни иго не ще надигнеш глас щом гладен си и беден ще бъдещ на диктатора за комат хляб верен ! И така от вълци станали сме помияри – давим се помежду си за някой клисав комат хляб