Кръстът (съдбата) дето си носиш, откак си се пръкнал – от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата и делата.
Колкото по-голяма е тя, душата толкова по-тежък е кръстът или съдбата.
И дребната и тя влачи, ама все й тежи.
Щото е свикнала да я носят.
По чуждото не цъкай с език – ни за хубаво, ни за лошо. Чужди очи, чужда болка или радост не изплакват.
Само я оплакват.
Затуй – всеки си тегли теглото.
А на човека винаги му се дава толкова, колкото може да носи – ако и да не му се вярва, че ще успее.
И успява, ама го разбира после, като качи баира и като му олекне на душичката.
Щото кръста си го носиш не на раменете, а с душа го носиш!
И така кръста тежък ни е като народ и нация, защото много ни натовари и Комунизма и тази проклета Демокрация!
За чуждото не цъкай с език – ни за хубаво, ни за лошо, защото Правителството ще ти докаже, че след всяко лошо иде по-лошо !
А душата в гърдите ни окована носи ли си, носи, а грехът и тежи и тъй в грях родени теглото тежко е, защото сме разединени!
Духът е този дето дава сила, гневът е този дето правите презиран, но спри се ти и бъди добър човек ще каже този дето учи ни за да си Богоугоден !
Виж Исус е бил смирен