Българите вярват в демокрацията
Над 50% от гражданите са склонни да експериментират с нови, „силни“ лидери на избори
Макар да смятат, че демократичната форма на управление няма алтернативна, мнозинството от българските граждани изобщо не харесват институциите, които я олицетворяват – парламент, правителство, партии, прокуратура. Именно това подтиква хората да експериментират на избори, като търсят нови, „силни“ лидери. Такъв извод може да се направи от международното изследване European Values Study 2018, което проучва идеите, нагласите и ценностите на гражданите от цяла Европа. Резултатите за България бяха представени вчера на форум, организиран от Нов български университет и социологическата агенция „Алфа Рисърч“.
Преди десет години 64% от българите са оценявали демокрацията като „много добра“ или „доста добра“ форма на управление. Към 2018 г. в тези категории попадат над 82% от отговарящите. Драстично е спаднал процентът на оценяващите демокрацията като „лоша“ или „много лоша“ система за управление – от 16 на 6%. Основни характеристики на демокрацията, смятат българите, са свободните избори, равенството на мъжете и жените, държавната помощ при безработица и гражданските права като гаранция срещу държавно потисничество. „Демокрацията се е консолидирала на ниво обществени нагласи и се е превърнала в „единствената възможна игра“, обобщи политологът Даниел Смилов.
В същото време обаче доверието към ключови демократични институции като партии, парламент, правителство, както и към непредставителни институции като съд и прокуратура остава изключително ниско. 80% от българите например убедено вярват, че законът винаги трябва да се спазва, но съдебната система не може да гарантира неговото върховенство. Недоверието в институциите води до желание да се експериментира със „силни лидери“. 51% от хората продължават да виждат подобни фигури като „много добра“ или „доста добра“ идея. А желанието на гражданите да експериментират с нови „лидери“ на свой ред води до чести избори и политически трусове, спорадични вълни от протести и нестабилност на политическата среда. „Хората възприемат европейските модели за правова държава, демокрация и начин на живот по-бързо, отколкото върви промяната на институциите. Затова доверието в ключови институции остава ниско“, каза политологът Румяна Коларова.
Интересът на българите към политиката продължава да бъде нисък. Делът на хората, които смятат, че тя „не е важна“ или „никак не е важна“, е бил 67% през 2008 г., а сега e 65%. Все по-важни за българина стават работата (повишение от 89 на 93%) и свободното време (от 83 на 86%). Освен слабото желание за политическа активност ниска остава и готовността за участие в законни граждански акции – само 8% от анкетираните еднозначно заявяват, че биха се включили в легален протест. Расте делът на онези, които биха участвали в други форми на гражданско действие, например подписка или петиция – от 10% през 2008 г. на почти 16% през 2018 г.
Изследването отхвърля крайно песимистичните самооценки за щастието на съвременните българи. През 2008 г. като „много щастлив“ или „доста щастлив“ се определят 60%. А през 2018 г. в тази група вече попадат почти 66%.
РАВЕНСТВО
Над половината българи смятат, че отделните хора трябва да носят по-голяма отговорност за своята издръжка, отколкото държавата. Анкетираните продължават да свързват демокрацията с равенството на доходите, но разполагат това разбиране изцяло в логиката на пазарната конкуренция, която произвежда неравенства. „Това противоречиво очакване смята за важна социалната държава, но не допуска държавата да бъде активният фактор за изравняването на доходите“, изтъкна политологът Антоний Тодоров.
НЕТЪРПИМОСТ
Мюсюлмани, мормони и „Свидетели на Йехова“ съобщават за случаи на физически атаки, тормоз и заплахи срещу членове на техните общности. Това пише в частта за България в доклада на Държавния департамент на САЩ, посветен на състоянието с религиозните свободи по света през изминалата година. Като виновници за издевателствата свидетели посочват членове на НФСБ и ВМРО. Оплаквания има и срещу български общини, които ограничавали публичното изразяване на религиозните им убеждения. В доклада се напомня още за продължаващото дело срещу 13-те регионални мюсюлмански лидери, обвинени в разпространение на салафитски ислям, както и за процеса срещу 14-те ромски мюсюлмани, обвинени в пропагандиране на антидемократична идеология.
Автор: ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Източник: segabg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
