Мистериозният магьосник от разказите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, Мерлин, е легендарна личност, така силно привлекателна през нашия XXI век, както е била и през Средновековието, когато легендите за магьосника за пръв път били събрани и записани. Мерлин обаче бил много по-сложна и енигматична фигура от това, което знаем за него от произведенията на Артуровия цикъл.
Средновековните и по-ранните от тях сведения го обрисуват не само като магьосник, но в много случаи и като пророк, бард и учител, та дори и като свръхестествено същество, което може да мени лика си по свое желание. Съществуват и основания да се твърди, че в легендарния Мерлин може би са въплътени две отделни личности от времето на британските Тъмни векове – римо-британският военачалник Аврелий Амброзий (на уелски език – Емрис Вледиг) и уелският бард от VI век сл. Хр. Мирдин Вилт. Какъв е бил истинският образ на най-прочутия магьосник в литературата и стои ли някаква историческата личност зад легендата за Мерлин?
Основни източници на информация за историята на Мерлин са две съчинения на британския свещеник и писател от XII век Джефри от Монмут (Галфрид Монмутски), които са написани на латински език: ,,История на кралете на Британия“ (,,Historia regum Britanniae“) и ,,Животът на Мерлин“ (,,Vita Merlin“).
Мерлин се появява за пръв път в историята на Джефри като малко момче по времето на крал Вортигерн – може би реално съществувал британски военачалник от V век сл. Хр. Вортигерн се опитвал да построи крепост за защита от враговете, но всеки път щом строежът завършел, постройката се саморазрушавала. Магьосниците на краля го уведомили, че за да остане крепостта здрава, трябва да принесе в жертва момче без баща и да напръска основните камъни на зида с неговата кръв.
Кралски вестоносци веднага били изпратени да търсят такова момче и те попаднали на Мерлин, чиято майка била дъщеря на краля на Деметия (Дифед – едно от древните кралства в Уелс). Майката съобщила на краля, че баща на момчето бил някакъв демон, който я посещавал нощно време под формата на кошмарен сън. Мерлин наследил от него своите свръхестествени способности.
Когато Мерлин попитал Вортигерн за какво го е извикал при себе си, кралят казал на момчето, че трябва да бъде принесено в жертва, за да се запази здрава построената крепост. Мерлин отхвърлил този аргумент, като казал на краля и на магьосниците му, че не са разбрали какво всъщност пречи на строителството на крепостта.
,,Моля настойчиво Ваше Величество да нареди на работниците да копаят надълбоко, където ще открият езеро, предизвикващо потъване на основите“. Така и сторили и открили дълбоко под земята въпросното езеро, което разрушавало строежа.. След това Мерлин казал на краля: ,,Заповядай да пресушат езерото и на неговото дъно ще видиш два камъка с ями, в които спят два дракона.“
Кралят не се усъмнил в това, тъй като Мерлин излязъл прав за езерото, и издал заповед за пресушаването. След като свършили, видели онова, за което им говорил Мерлин, който се сдобил с най-голямо кралско благоволение. (Джефри от Монмут, История на кралете на Британия).
Както предсказал Мерлин, когато езерото било пресушено, двата дракона незабавно излезли от дупките си и започнали са се борят помежду си. Мерлин обяснил, че те символизират бритите и саксите и по този повод предрекъл бъдещето на Британия, включително падането на Вортигери от власт и издигането на Артур на престола на Британия.
Тази част от историята на Джефри до голяма степен следва разказаното в ,,История на бритите“ (,,Historia Brittonum“) на уелския монах и хронист от IX век Нений. Единствената разлика е в това, че в работата на Нений момчето пророк се казва Амброзиус (на уелски език – Емрис Вледиг) и че баща му бил римски консул. Джефри също нарича Мерлин Амброзиус, което име вероятно е заимствано от полулегендарната личност Аврелий Амброзий – военачалник на римо-бритите, спечелил важна победа над англо-саксите през V век.
По-нататък в ,,Историята“ на Джеферсън се разказва как влиянието на Мерлин се засилило, как той построил Стоунхендж. И как уредил зачеването на Артур. Мерлин направил така, че крал Утер Пендрагон да прелъсти херцогинята на Корнуол, Игрейн, която родила Артур. По-късно Пендрагон се оженил за Игрейн и я направил кралица, а Артур – легитимен наследник на престола.
Написаният в проза ,,Разказ за Мерлин“ е запазен в един-единствен ръкопис, съхранявани днес в библиотеката на университета в Кеймбридж. Материалът за първите пет глави на ,,Разказ за Мерлин“ вероятно е заимстван от поемата ,,Мерлин“ от Робер дьо Борон – френски поет, работил в края на XII и началото на XIII век.
В ,,Разказ за Мерлин“ намираме много от познатите ни днес елементи от историята за Мерлин. Християнската гледна точка на повествованието е очевидна, поради което много място е отделено на демоничния произход на Мерлин. Друг аспект от характера на магьосника, представен в ,,Разказ за Мерлин“, е неговата способност да променя видя си – Мерлин използва това в много случаи и се превръща в различни хора и животни.
В ,,Разказ за Мерлин“ се появяват и мотивите за меча, забит в камък (макар първоначално да е ставало дума за наковалия), за Свещения Граал и за Кръглата маса. Мерлин е представен за проектант и строител на Кръглата маса, направена по модела на Грааловата маса, дело на Йосиф Ариматейски. Тя пък от своя страна била копие на масата, на която се е състояла Тайната вечеря. Кръглата маса обаче била направена за Утер Пендрагон, а не за крал Артур.
Свещеният Граал се появява в разказите за крал Артур, когато главният герой се разболява и неговите рицари започват да се сражават помежду си, въвличайки Британия в гражданска война. За да обедини кралството отново, Мерлин обявява своя план за търсене на Свещения Граал – свещена чаша, пиенето от която лекува всички болести. Напътстваният от Мерлин рицар сър Пърсивал намира Граала, крал Артур оздравява и страната отново е обединена в мир.
,,Разказ за Мерлин“ ни запознава и с изкусителката на Мерлин, носеща различни имена в отделните средновековни литературни произведения от Артуровия цикъл – Нивейн, Нимю или просто Дамата от езерото. В една от версиите Нивейн е смъртна жена, дъщеря на краля на Нортъмбърланд (Североизточна Англия). Това 15-годишно хитро момиче е с див нрав и много прилича на гръцката богиня на лова Артемида (римската Диана). Заради силното си увлечение по нея Мерлин се съгласява да й разкрие магическото си изкуство – тя го била заплашила, че в противен случай никога няма да стане негова любовница.
Но магьосникът не знае, че Нивейн ще се възползва от това и ще насочи силата на тази магия към самия него. Така тя го затваря в магическа каменна погребална камера и там той намира смъртта си.
В други версии на приказката магическият затвор е представен като пещера, голям дъб или невидима кула в гората, а в ,,Смъртта на Артур“ на Томас Малъри (1485) е огромна скала. В ,,Разказ за Мерлин“ изкусителката любовница на Артур се нарича Вивиан. Тя го затваря във въздушен затвор, като по този начин прекъсва неговите контакти с външния свят, за да го запази само за себе си.
Когато Джефри от Монмут отново описва историята на Мерлин в ,,Животът на Мерлин“, десетина години след като вече е завършил своята ,,История на кралете на Британия“, той ни представя един съвсем различен персонаж. В биографията на магьосника е разказано за неговата лудост и изцеление, както и за направените от него и от сестра му, която в повествованието се нарича Ганиеда, пророчества. Изглежда, за подробната биография на великия магьосник Джефри си е послужил с различни източници на информация, спадащи към друга традиция и преди всичко с разказите на уелския бард от VI век Мирдин Вилт.
От поетът пророк Мирдин Вилт (,,Дивия“ или ,,Лудия“ Мерлин) е споменат по име в няколко ранни уелски стихотворения. Тези стихотворения са запазени в ръкопис, наричан ,,Черната книга от Кармартън“, съставен към 1250г., но на основата на няколко века по-стар образец.
Според ,,Анали на Уелс“ (,,Annales Cambriae“), датиращи от около 970г. сл. Хр., след смъртта на неговия крал Гуендолу в битката при Арфдерид през 573г. сл. Хр., Мирдин избягал и се скрил в гората почти обезумял и живял там в хралупи на дървета, заобиколен от диви зверове. В лудостта си той придобил и способността да прави предсказания.
За Мирдин Вилт се твърди, че предизвестил собствената си смърт, която било предопределено да се случи след невероятна комбинация от падане, намушкване и удавяне. Пророчеството обаче се сбъднало, когато група овчари го замеряли с камъни, докато падне от ръба на една скала долу на брега на р. Туид.
В митологията на много народи, в това число и в ирландската, тройната смърт, застигнала Мирдин, обикновено се случва на крале, герои и божества. Съществуват и интересни археологически находки от човешки жертвоприношения чрез тройна смърт, като телата са откривани в блата. Един от най-интересните и най-добре запазените е т. нар. Човек от Линдоу, открит през 1984г. в торфените блата в Линдоу Мос, Чешир, Северозападна Англия.
Тялото е на благородник в средата на 20-те си години, който бил убит ритуално чрез удар по главата, удушаване и прерязване на гърлото. След тази тройна смърт той бил положен по корем в Линдоу Мос. Някои изследователи изказват предположението, че Човекът от Линдоу бил високопоставен друид, принесен в жертва може би по време на празника на Белтана (1 май).
Въпреки че и за тази хипотеза няма сигурни доказателства, възможната връзка между британския магьосник/луд и неговата тройна смърт с ритуалното убийство на Човека от Линдоу и други подобни тела от блатата, е доста интригуваща.
Мирдин, или Лудият от Каледония, може да е бил историческа личност и без съмнение е кандидат номер едно за прототип за легендарния магьосник Мерлин. Но не трябва да забравяме, че събирателният образ на Мерлин, който познаваме днес, е резултат от столетия развитие чрез примесване на множество различни писмени източници и предания.
Фигурата на Мерлин обаче има и своята тъмна страна – не съвсем нормален пророк, притежаващ тайно познание, което е орисано да изчезне заедно с неговата кончина, предизвикана от тройна смърт, или след като стане пленник на Дамата от езерото в омагьосаната от нея кула.
Източник: burgasnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
