Един мит е разбит: Хората всъщност имат силно обоняние

Според разпространеното мнение обонянието на хората е далеч по-слабо от другите ни сетива и че нашата способност да откриваме миризми и аромати е светлинни години след тази на животни като кучета и плъхове, но изследване, публикувано в списание Science разкри нещо друго.

Всъщност, авторът на изследването и Университета Рутгерс – неврологът​ Джон Макган (John McGann), смята, че убеждението, че хората имат по-слабо развито обоняние в сравнение с гризачи и кучета, е нищо повече от мит от 19-ти век, измислен от учен на име Пол Брока (Paul Broca).

„Брока се интересуваше от свободната воля“ и „му хрумна, че усещането на миризмите е много животинско сетиво и то кара животните​ да правят секс и да се нахранят“, заявява Макган в интервю за NPR. „А хората, като същества със свободна воля, могат да избират как да реагират на миризмите​ и вероятно имат по-малко силно​ или по-слабо разграничаващо отделните аромати обоняние в сравнение с други животни“, добавя той.

Брока предполага, че в хода на еволюцията разширяването на предния дял на мозъка, който помогна на хората развият свободната си воля, става за сметка на обонятелната система, която е пропорционално по-малка от тези на другите видове. Но съвременните изследвания показват, че обонянието на човека е доста силно в сравнение с плъхове и мишки (въпреки продължаващото погрешното убеждение, че споменатите същества имат силно обоняние).

„Толкова дълго време хората не успяха​ да спрат да поставят под въпрос това твърдение, дори хора, които изучават обонянието“, обяснява Макган в изявление. „Факт е, обонянието ни е също толкова добро, както и при други бозайници, гризачи и кучета“, добавя той.

Хората могат да откриват трилиони различни миризми

Макган е прекарал последните 14 години в изучаване на човешкото обоняние, а през изминалата година преразглежда голяма част от съществуващите изследвания върху обонянието.

Макган споменава изследване на Университета Рокфелер през 2014 г., според което хората различават около един трилион аромата. Студенти от Университета на Калифорния в Бъркли не само са се научили да „подушват следата“, но установили, че тази способност може да се развива.

Обонятелни луковици на човек и мишка

Той открива основната причина за това отдавнашно убеждение, че хората са по-зле от другите​ животни, когато става въпрос за откриване на аромати.

Именно по това време на работата на Брока попада Зигмунд Фройд и силно е повлиян от нея. Въз основа на изследванията на Брока, Фройд твърди, че атрофията на обонянието (по-късно известна като „microsmaty“) е направила хората по-податливи на психични заболявания. Тази теория господства през голямата част от 20-ти век, като доведе до това учените да изпускат изследвания за обонянието.

Реалността е, заявява Макган пред Popular Science, че „повечето хора със здраво обоняние могат да усетят миризмата на почти всичко, което се изпречи пред носа им. Всъщност, по-рано всички усилия на учените са били насочени към това да се опитват да намерят миризми, които хората не усещат. Въпреки общоприетото мнение и не добре подбраните източници в учебниците по психология, които твърдят, че хората могат да открият само около 10 000 уникални аромата, те всъщност могат да различат повече от един трилион миризми“, добавя Макган в изявлението си.

Обонятелна система при човека: 1 – Обонятелна луковица, 2 – Митрални клетки, 3 – Кост, 4 – Носова епителна тъкан, 5 – Обонятелна гломерула, 6 – Обонятелен рецептор. 

Истината е, отбелязва неврологът, че човешката обонятелна луковица – частта от мозъка, която предава сигналите, свързани с определянето на различните аромати на друго място, е достатъчно голяма, а броят на невросензорните клетки, свързани с обонянието на хората, е сравним с броя на тези клетки при много други видове бозайници. С повече от 400 рецептори за миризми хората са в състояние да откриват и определят извънредно гама от миризми, отбелязва Макган. „Всъщност ние сме по-чувствителни от гризачи и кучета за някои миризми“, заключава той.

Източник: nauka.offnews.bg