Когато изследователите на Антарктида за пръв път открили скала, оцветена с кървавочервена вода през 1911 година, те предположили, че цветът идва от оцветени в червено водорасли. Мястото бързо станало известно като Кървавите водопади, въпреки че се оказало, че това не са нито водорасли, нито кръв.
Всъщност, Кървавите водопади са резултат от бавно течаща, богата на желязо солена вода, която се окислява при контакт с въздуха, точно като ръждата. Водата е толкова солена, че е по-точно да се опише като саламура. А сега учените най-после са разбрали откъде точно идва тази саламура.
Ново изследване, водено от изследователи от Университета на Аляска във Феърбанкс, очертало пътя, по който поема червената саламура, за да излезе изпод ледник, който е на поне 1.5 милиона години.
Кървавите водопади се намират в северния край на ледника „Тайлор“, който се простира на 100 км през трансантарктичните планини.
Когато ледникът „Тайлор“ се разпрострял над континента преди милиони години, той затворил малко солено езеро под безброй слоеве сняг и лед. Солената вода ставала все по-концентрирана, докато саламурата не станала толкова солена, че вече не замръзвала при обичайните температури.
Субглациалното саламурено езеро е остъргвало желязо от основата на скалата, което ѝ придава този бележит ръждив цвят щом достигне външния свят