Долината Йонащал, разположена в Тюрингия, винаги е била смятана за едно от най-мистичните места на Германия.
В Средновековието тя е давала убежища на „магьосници“, подложени на църковни гонения. Но малцина знаят, че тук, в подземния полигон Ордруф, по заповед на Хитлер е създавано „постатомно оръжие“ – Радгум (RADgUM).
По време на Втората световна война тук – в подземна лаборатория –под зоркия поглед на есесовците се трудили учени, създаващи свръхоръжия за Третия райх. Между тях са от ракети „Фау“ ново поколение до стелт технологии (намалена видимост).
Радгум е наречено така по едноименното загадъчно вещество. Няколко килограма от него били достатъчни за унищожението на цялата планета. Днес в Йонащал внимание към него проявяват не по-малко тайнствени изследователи.
За тези, които буквално си врат носа в земята, из Тюрингия обикалят само слухове. Известно е обаче едно: тайнствените изследователи не са граждани на Германия.
Когато едни не знаят, а други не могат
Буквално в самия край на войната американското разузнаване е получило съобщение. Негова „къртица“ в изследователския център в Ордруф съобщава, че „обергрупенфюрер д-р Ханс Камлер е заповядал да се ускори работата над оръжието Радгум. И, че няколко килограма от активното вещество на което са „способни да превърнат в прах цели континенти“.
Съдейки по актуални данни, това съобщение е струвало живота на безименния физик антифашист. А в онези дни спецгрупи под патронажа на OSS (армейското разузнаване на САЩ) спретнали истински лов за Камлер, който контролирал всички работи по „свръхоръжието“ в райха.
Ловът дал, в прекия смисъл, излишни резултати. Разузнавачите не знаели, че високопоставеният есесовец се е обзавел с цяла бригада двойници още през 1943 г. Така те първоначално заловили един „Камлер“, след това друг, трети… Естествено, никой от тях не можел да разкрие тайната на загадъчния Радгум.
Когато през 1949 г. бил арестуван истинският Камлер, дните на неговите двойници се оказали преброени. Снимката на един от тях, „приключил живота си със самоубийство“ през май 1945 г., скоро обиколила всички световни издания. А самият „баща на Хитлеровото свръхоръжие“ тайно бил изведен в САЩ.
Документите, намерени у него, впоследствие помогнали на американците да създадат много нови видове оръжия, включително преносими.
Но главната тайна – загадъчното свръхоръжие Радгум – хер Камлер успял да опише на новите си господари само на думи. Есесовецът пояснил, че всички документи за Радгум, както и опитният действащ (!) образец са скрити по негова заповед в секретен тунел на Ордруф. На американците им оставало само да се хванат за главата – Тюрингия в това време вече била част от ГДР.
Така възникнала парадоксална ситуация, когато СССР, както и САЩ, търсещи секретни разработки на Хитлеровите учени, не знаели, че буквално „тъпчат с крака“ съкровищницата на научната мисъл на Третия райх. А американците, научили за това, нямали възможност да я извадят изпод земята.
Разбира се отвъдокеанските спецслужби се опитвали да получат достъп до „оръжието на апокалипсиса“ и през изминалите години. Но изглежда – тайно от цялата световна общественост – успяват чак сега.
Загадка на всички времена
През 50-те години в района на изследователския център Ордруф поради наводнения и прочие природни катаклизми земята слегнала. Очевидно местните пионери, които сега в Германия са наричани „източногерманската група на Дятлов“, открили тайни входове към Хитлеровата „съкровищница на апокалипсиса“: група млади туристи загинали там при загадъчни обстоятелства.
Самото това „недобро място“ било взето под засилена охрана от Щази (спецслужбата на ГДР). Но по неведоми причини източните немци така и не поискали да проникнат в подземната лаборатория на СС. Или не са могли.
През 80-те години високопоставен източногермански чиновник (по други данни – минен инженер), който бил на „хранилка“ към ЦРУ, успял да предаде на своите господари проби от земя, взети от Ордруф, а също видеозапис от мястото на пропадането.
Името на тази „къртица“ и неговата по-нататъшна съдба са неизвестни. Ето един подозрителен факт: цялата документация, отнасяща се до „изковаването на свръхоръжието Радгум“, е засекретена в САЩ до 2049 година. До нея сега няма достъп дори германското правителство.
През 2005 година известният берлински историк д-р Райнер Карлш, предприел собствено разследване, попаднал на следи на офицери от OSS, работили някога с „бащата на Радгум“ Ханс Камлер, и рискувал да публикува изследване за загадките на долината Йонащал.
Буквално за броени месеци след това репутацията му в научните среди била срината: медиите представили смелия изследовател за „шарлатанин“, след което той се пропил и – както гласи официалната версия – се самоубил в състояние на делириум.
Стрували ли са си местните тайни човешки живот? И не е ли мистичният апокалиптичен Радгум просто мит?
Искаш да запазиш тайната? Крещи за нея!
В края на 2013 година няколко немски учени, смятащи се за последователи на д-р Карлш, намерили спонсори, сдобили се със сонди и се опитали да получат разрешение от властите на Тюрингия за съответните работи в Йонащал. Последвал логичен отказ – цялата местност влиза в „защитена зона за добиване на питейна вода“, затова всякакви разкопки са строго забранени.
Краят на 2014 година. Целият Йонащал с околностите, прилежащи към Ордруф и селцето Госел, е отцепен от „зелените човечета“ на частна охранителна фирма, регистрирана извън пределите на Германия. Тук се струпва пробивна техника. По данни на местните жители тайнствените изследователи, успели да получат – за разлика от немските си колеги – правото на пробивни работи, говорят немски с кошмарен акцент.
Самите работи вече се водят с пълна сила – до стадий на вече разработени дупки и спускане на специални звукови сонди, позволяващи да се определи точното разположение на подземните кухини.
Как реагират на всички тези странности немската и световната преса? Вестници, списания, телевизии и форуми са пълни с десетки „очевидни“ версии. Едната от тях гласи: американците, получили подкрепата на германските власти, търсят в Йонащал… Кехлибарената стая… Да отбележим, че досега не съществува нито един исторически документ, който поне да намеква, че нацистите са се опитали да скрият Кехлибарената стая именно тук.
Друга версия: разузнавателните работи в непосредствена близост до свръхсекретния изследователски център Ордруф се водят от израелци – те търсят документация за затворниците от концентрационен лагер, погребан от хитлеристите. И отново да отбележим – няма нито писмени, нито устни свидетелства в полза на тази хипотеза. А и ако беше така, то немските журналисти да са взели многобройни интервюта от израелските изследователи. В същото време „израелците“ не разгласяват нито своето гражданство, нито имената си.
Разбира се, сериозната немска преса осмива измислиците за Кехлибарената стая и документите за нацистките затворници. И предлага своя версия: че тук се провеждат типични работи по фракинг – хидравлично разбиване на пластовете за добиване на шистов газ.
Но виж ти: благодарение на това, че няколко снимки от мястото на провеждане на загадъчните разкопки са станали обществено достояние, специалистите успели да направят извод – за фракинг са необходими по-мощни сонди. А тези, които работят в Йнащал, „бият“ на 100–200 метра под земята.
Точно на дълбочината, на която според документи е бил разположен свръхсекретният научен център на СС.
Източник: burgasnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
