Стефан Пройнов:РАЗКРИТА ЛИ Е ТАЙНАТА НА МИСТИЧНАТА ЛЕВИТАЦИЯ? – АЛТЕРНАТИВЕН ИЗГЛЕД

Как е възможно един нисичък, петдесеткилограмов болнав на външен вид мъж, работещ сам и използващ само обикновени ръчни инструменти, да пренесе, нареже, оформи и нареди над 1400 тона плътни коралови блокове, за да направи замък! И за да стане тайната още по-заплетена, каменните блокове са отрязани с идеална прецизност, някои тежащи по над 30 тона, при това без никаква нужда от хоросан. Името на този замък е „Кораловият замък“, а понякога се нарича осмото чудо на света. Което го нарежда до такова велико творения като пирамидите.

Този замък в началото се е намирал в град Флорида през двадесетте години на деветнадесети век. След това бил преместен с малка помощ, но като цяло само от един човек, близо до Хоумстед, Флорида, на площ от около десет акра.

Името на човека, построил този монумент, е Едуард Лийдскалнин. Мил и нежен емигрант от Латвия, който бил завършил едва четвърти клас. Но въпреки това бил брилянтен учен, Едуард Лийдскалнин бил изключителен електроинженер, правел обширни проучвания, свързани с електромагнетизма.

Той правел сам електричеството, което ползвал, и споделял с радост проучванията си със съседите си. Едуард също така написал пет памфлета, първият от които се казвал Magnetic Current. В него на шифриран език Ед написал обяснение какви закони на магнетизма и електричеството са му помогнали да построи Кораловия замък.

Когато Едуард Лийдскалнин бил запитан как е построил замъка, той отговарял, че всъщност не е чак толкова сложно. Тайната е да знаеш как точно! Едуард отива дори още по-далеч, като твърди, че вижда светлинни структури върху материални обекти, и добавя, че светлината по природа е следствие от магнетизма.

Той също твърди, че учените имат погрешна представа за атомните структури и електричеството. Ед смята, че всички материални форми са направени от три компонента, северни и южни полюси „магнити“ и неутрални частици от материя. Той е на мнение, че е преоткрил законите на тежестта, измерванията и принципите на лоста и макарата.

Едуард постулира, че тези закони включват нашата планета, както и всички останали космически обекти във Вселената. Освен тези бегли обяснения Едуард не казва много.

В брошурите за замъка той горделиво твърди: „Открих тайната на пирамидите и открих как египтяните и другите древни строители в Перу, Юкатан и Азия само с примитивни инструменти издигали и поставяли на мястото им камъни, тежащи десетки тонове!“

Едуард Лийдскалнин е бил много затворена личност живееща почти отшелнически живот. Бил много потаен по отношение на това как прави всичките тези чудеса. Работел е само през нощта. Невероятно е било, но някак си е изградил шесто чувство, разбирал е, когато някой го е наблюдавал. Ако е усещал, че го наблюдават, той спирал работа и чак когато усетил, че вече не е наблюдаван, продължавал да работи. Въпреки това има хора, твърдящи, че са го виждали върху какво работи.

Един човек твърди, че е виждал как камъните се движели от само себе си. А съседът на Едуард казва, че е виждал как Едуард пеел на камъните с ръце, положени на повърхността им. Група от млади свидетели видели как коралов блок се носел във въздуха като балон, пълен с водород. Но никой всъщност не разкрил тайната.

Едуард Лийдскалнин обичал да развежда из замъка си всеки, който дадял 10 цента. Когато го питали защо е направил замъка, Едуард винаги казвал: „Някой ден ще дойдат моите Сладки Шестнадесет“. На двадесет и шест години, в деня преди да се ожени за Агнес Скъфс, тя му казала, че отказва сватбата. Както и да е, има спекулации, че всъщност Агнес стои зад прозвището Сладките Шестнадесет.

Всеки път обаче, когато го попитали за неговите Сладки Шестнадесет, той се втренчвал в небето като че ли изпадал в транс. Когато Ед Лийдскалнин водел своите групи, обяснявал всяка структура в детайли. Едно от най-невероятните негови произведения бил обелискът. Монолит, тежащ около тридесет тона, двойно повече от кой да е монолит във великата пирамида. Над дванадесет метра височина, той бил по-висок от монументите в Стоунхендж.

Този монумент той пренесъл и издигнал единствено и само със собствените си ръце. Вплита огромни камъни в интригуващ дизайн. Прави люлеещ се каменен стол, тежащ три тона, който можеш да разлюлееш само с пръст. Прави вито стълбище от един огромен каменен блок, който отвежда до подземно хладилно помещение. Друго в подредбата от камъни е два тона и половина тежащата маса с формата на сърце, направена от камък с червено цъфтяща иксора в средата.

Много от тези камъни били подредени астрономически и били вплетени в грандиозен архитектурен замисъл, базирани на информация, лежаща в математическите и астрономически изчисления, направени от Едуард. Той направил тридесеттонен телескоп, намиращ се на 7-метрова кула, перфектно подравнена със северната звезда.

Ед измайсторил работещ слънчев часовник, който бил калибриран по кулминационната точка на зимата и лятното слънцестоене, бил точен до две минути. Следващата част от този лабиринт съдържа три парчета по осемнадесет тона от корал, издялани така, че показват луната в първата си четвърт, последната си четвърт и в пълнолуние.

Едуард Лийдскалнин също имал издялкани камъни, показващи планетите Марс и Сатурн с неговите пръстени. И концентрични коралови кръгове, представящи слънчевата система. Но може би най-грандиозният от всички монументи е една голяма деветтонна врата. В средата й направил надлъжен два метра и половина отвор, който бил в идеалния център на тежестта на камъка. В отвора Едуард сложил ос, която лагерувала в зъбно колело, и след това поставил вратата. Вратата била на отстояние половин сантиметър от двете страни на каменната си каса. Тя била толкова перфектно изработена, че можело петгодишно дете с лекота да я отвори.

Инженерите днес, използвайки лазерни технологии и компютри, трудно достигат този ефект. Местни работници били наети да отрежат камък от каменната мина на Ед. Използвайки резец с диамантена глава и кран с мощност шестстотин конски сили. Работниците трудно преместили дори по-малък каменен блок. Също така работниците не успели да изкарат камък, като го отрежат хоризонтално отдолу, а и също така счупили каменния блок, за да могат да го изкарат.

Едуард Лийдскалнин режел своите блокове така, че да създаде четири вертикални стени, и след това ги режел хоризонтално отдолу и изваждал камъка. Една вечер група бандити, вярвайки, че Ед има скрито съкровище в замъка, жестоко го нападнали. След нападението Ед бил почти мъртъв. Това го мотивирало да премести замъка си в Хоумстед, Флорида, на десет мили от положението, където се намирал тогава.

Едуард наел камион, за да пренесат всичките хиляда и четиристотин тона каменни блокове. Както и да е, когато дошло време да се товарят камъните, той отпращал шофьора, докато товарел каменните блокове, за да не разкрие тайната на товаренето и разтоварването.

Има много теории за това, какво е карало камъните да левитират или дали е била използвана наистина някаква левитация. Но ако съдим по свидетелствата на очевидци, Лийдскалнин е пеел на камъните или камъните са издавали някакви звуци.

Има една теория, която може да обясни някои от феномените. В съвременната експериментална физика сериозно се експериментира върху т.нар. акустична левитация. Или това как да се повдигат тежести със звук и най-вече чрез звуков резонанс. Има дори експерименти за реализиране на подобен звуков двигател за летателни апарати и съоръжения.

Едуард Лийдскалнин умира от туберкулоза или бъбречна недостатъчност през 1951 г. на възраст 64 години, като никога не разкрива тайната си. Единствената следа, която оставя след смъртта си, е една книга, поставена на леглото му: „The secret of the universe IS 7129/ 6105195“.

Стефан Пройнов пита имало ли е Левитация или Ед Лийдскалнин е отнсеъл истината в гроба?

Източник: burgasnews.com