Преди почти век, пък и малко повече, един италианец и един руснак пишат почти една и съща история… С разлика във времето от около 50 години се раждат Пинокио и Буратино. Обяснението защо и как се случва това е простичко!
Пинокио се появява на бял свят през 1881-а
Преди да създаде своята дървена кукла с дълъг нос Карло Колоди е превел приказките на Шарл Перо на италиански. Но до самата му смърт Пинокио си остава на практика неизвестен за читателската публика.
След около половин век идва времето и на Буратино
Създателят му Алексей Толстой – по името му си личи, че е от рода на Лев Николаевич, започва да превежда приключенията на Пинокио на руски. Докато работи над превода обаче, му хрумва, че може да направи нещо друго – да създаде руски вариант на известния герой. Даже споделя в писмо до Максим Горки, че така историята ще е още по-интересна. В резултат руските деца са възхитени от Буратино, а пък Карабас Барабас е направо легенда сред злодеите от детските книжки…
Буратино става звезда в СССР
Руското подобие на Пинокио заживява свой живот – славата му в един момент е толкова голяма, че на негово име е кръстена и газирана вода. Точно „Златното ключе“, както се казва книгата, е първата екранизирана приказка в Съветския съюз!
Паметникът на истинския д-р Охболи
Клонира се и д-р Дулитъл
Само още един пример за такова чудесно прераждане на герой от книга – пак от бившия СССР. През 1936 г. в книжарниците се появява една приказна история за лекар, който разбира какво му говорят животните. Името му е д-р Охболи. И сигурно веднага разпознавате в него д-р Дулитъл, който обаче се ражда още през 1920 г. изпод перото на Хю Лофтинг.
Корней Чуковски отрича приликата
Самият писател твърди, че за тази приказна повест го е вдъхновил съвсем истински лекар – живеещият във Вилнюс Цемах Шабад. С него писателят се запознал през 1912 г., а тогава д-р Дулитъл още не е бил измислен.
Д-р Шабад от своя страна бил уникална личност – той лекувал с еднакво търпение и отдаденост и деца, и животни. Във Вилнюс има издигнат негов паметник – лекарят е изобразен заедно с момиче, което му носи болната си котка.
Та явно това дали д-р Охболи се явява реплика на д-р Дулитъл ще остане мистерия, но и двамата герои се радват на достатъчно любов от страна на децата… Както е всъщност с всички прекрасни книжни герои – открием ли ги като малки, остават с нас за цял живот!
Източник: lira.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
