В началото на Възраждането диамантът идва в Европа и става символ на власт и богатство. Той сияе в скиптри и царски корони, върху оръжието на прославени военачалници, украсява разкошните тоалети на придворни дами и велможи. Всички по-големи диаманти имат своята богата на приключения история, оставили са кървави следи от съдбоносни събития, престъпления, драми.
Най-едрият от намерените диаманти получил името „Кулинан“. Той бил открит през 1905 г. около град Претория в Южна Африка. Неговата маса е 3106 карата (или 621 г) и той струвал 9 млн. фунта стерлинги. Диамантът бил подарен на английския крал Едуард VІІ. При обработката „Кулинан“ бил разцепен на 105 части; най-голямата от тях с маса 516,5 карата получила името „Звездата на Африка“. Заедно с други съкровища на британската корона днес той е изложен в Музея при Лондонската кула.
Диамантът „Кохинур“ никога не е бил продаван за пари. Той бил намерен в Индия още през 56 г.пр.Хр. Смятан е за най-стария диамант в света.18 държави са владели този великолепен камък, част от неговите притежатели са загинали в сражения, други — умъртвени предателски, останалите — умрели в изгнание в дълбока нищета. През 1304 г. султан Аладин Кхили с измама отнел камъка от царя на Малва и го отнесъл в Делхи. През 1526 г. Кабулският цар Бабур влязъл в Индия. Неговият син Хумаюн от династията на Моголите отнесъл диаманта в Персия и го подарил на персийския шах. След това диамантът отново се върнал в Индия като подарък, където станал притежание на друг персийски шах – Надир. Като видял диаманта, той възкликнал: „Това е планина от светлина!“ Така диамантът получил своето име: в превод от санскрит „кохинур“ означава „планина от светлина“. През 1747 г. шах Надир бил убит от собствената си стража. Генерал Абдали, взел камъка и избягъл в Афганистан. През 1813 г. лахорският цар Ранжит-Сингх със силата на оръжието върнал диаманта обратно в Индия, заповядал да го вградят в гривна, която носил на всички приеми. През 1849 г. Пенджаб бил завладян от Великобритания, и принцът на Пенджаб бил принуден да „подари“ диаманта на английския генерал-губернатор, който го преподнесъл на кралица Виктория. Диамантът бил подложен на обработка и теглото му се намалило до 21,2 г. През 1911 г. диаманта бил поставен в Малката държавна кралска корона, изработена за кралица Мария. Заради своята драматична история брилянтът „Кохинур“ станал най-известната скъпоценност в кралството.
Специалистите твърдят, че най-красивият брилянт е „Орлов“, който украсявал скиптъра на руските царе. Говори се също така, че „Кохинор“ и „Орлов“ — са част от един някога огромен диамант, известен под името „Великият Могол“. Според друго предание този прекрасен, най-чист брилянт с небесносин блясък някога е бил окото на златния идол в храма. Въпреки че храмът бил охраняван ден и нощ от няколко десетки стражи, френският войник Ив Дерош се изхитрил да открадне великолепния диамант. Хрониките напомнят страшния надпис на постамента на идола. Най-вероятно, той е заплашвал със смърт онзи, който се опита да вземе камъка. И пророчеството се сбъднало: скоро Дерош бил убит, но преди да умре успял да продаде камъка на пътуващ търговец. Отначало той бил обработен във формата „висока роза“ с маса 300 карата. Шахът Джехан обаче останал недоволен и заповядал да обработят камъка отново. Той придобил по-съвременна форма и масата му паднала до 200 карата. Когато шах Надир — голям любител на брилянти, завоювал Делхи, камъкът бил инкрустиран в трона му и носел наименованието „Дерианур“ („море от светлина“). След неговата смърт камъкът преминавал от едни ръце в други, докато най-накрая се оказал в Амстердам — град, известен с обработката на скъпоценни камъни, където за 400 хиляди златни рубли го купил граф Орлов, пътешестващ по това време по Европа. Графът поднесъл най-големия диамант, вместо букет, както злословили придворните, на руската царица Екатерина II. Царицата заповядала да го вградят в нейния златен скиптър.
Най-лоша слава има великолепният брилянт „Хоуп“ с маса 45,5 карата (или 9,1 г), с рядкосрещания плътен сапфирено-син цвят със забележителна чистота. В света няма подобен на него. За този камък се говори като за съдбоносен камък, носещ нещастие на собственика си. Диамантът пристигнал в Европа от Индия, заедно с … чумата. Всички, които са го владели, или били убити, или загинали при загадъчни обстоятелства.
По време на едно от своите пътешествия френският авантюрист Едмонт Шале открил в изоставен индийски храм каменен идол с огромен брилянт на челото. Радостен, французинът изчовъркал „за спомен“ скъпоценното „око“, макар че местният му водач, страхувайки се от гнева на древното божество, със сълзи на очи го умолявал да не прави това. Пътешественикът не обърнал внимание на предупрежденията и ослепеният идол бързо му отмъстил: Шале и неговият водач загинали по най-страшен начин — били разкъсани от глутница бесни кучета. Следващите собственици на брилянта също загинали при мистични обстоятелства. Камъкът преминавал от ръце в ръце и никъде не се задържал за дълго. Никой от притежателите му обаче не пожелал да се раздели доброволно със злополучния брилянт. Донесен от Индия, бил продаден на френския крал Людовик ХІV. През 1792 година диамантът бил откраднат, но през 1830 г. отново се появил и бил купен от лондонския банкер Хенри Хоуп, чието име и получил.
Всички, които са владели този камък, или били убити, или загинали при загадъчни обстоятелства: принцесата Ламбала била убита, кралицата на Франция – Мария-Антоанета — обезглавена, синът на банкера Хоуп – отровен, а неговият внук загубил цялото си състояние.Турският султан Абдула Хамид — убит. Княз Иван Канитовицки — убит. Каретата на някой си Симон Монтаридес, заедно с жена му и детето му паднали в пропаст. Жак Коле се самоубил. Мис Е. Маклейн била намерена мъртва в собствения си дом без никакви следи от насилие.
Сега камъкът няма конкретен собственик и се пази в института Смитсон (Вашингтон). Навярно, това е най-правилното решение.
Първоначално диаманти носели военачалниците, кралете и императорите. Като женско украшение започнали да го използват едва от средата на ХV век. Модата да се носят обработени ювелирни диаманти въвела фаворитката на френския крал Карл VІІ – Агнеса Сорел. Оттогава диамантите започнали да получават имена.
Персите смятали, че „втренченото съзерцание на прозрачен брилянт прогонва малодушието, сваля от очите мрачната завеса, прави човека проницателен и го настройва весело“.
В почти същия вариант тази легенда е разказана и в една от приказките от 1001 нощ.
Източник: uchilishte-mechta.dir.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
